За уважението. За онова което дължим на другите, ако очакваме да го получим от тях.
За любопитството ми към хората и как понякога се разочаровам от тях. За изборите, за сляпата вяра и изобщо за съществуването вместо живеене …
За изборите … за изборите, които ни дефинират и оформят. За изборите, които винаги трябва да правим с ясното съзнание, че са наши избори, а не дело на всевишна сила …
Наскоро открих подкаста като комуникационно средство … само за няколко слушания представата ми за него се промени кардинално. Надявам се, ако още не сте го открили да си намерите подобаваща загуба на време …
Седем години и малко или 512 поста по-късно – все още незрял, все още непораснал … и все още себе си.
За честитенето на празниците и безличието на някои начини …
За страха … страха който ни е помогнал да излезем от първичната супа и да достигнем до Луната и отвъд Слънчевата система. За страха, който ни пази живи, но не трябва да ни спира да живеем.
За противниците ни с уважение и любов, защото те са тези, които ни учат за да бъдем тези, които сме.
Предизвиквам се! Липсва ми писането и за това ще пиша! Предизвиквам се да го направя!
За онзи момент … в който си честен с човека, който не харесваш и това ти носи наслада …