Бидейки в Интернет и още повече в Лицекнигата, все по-лесно си спомняме за празниците на хора, на които по някакъв начин държим, но в днешно време научаваме и за рождени и именни дни на хора, на които никога не сме им знаели рождения ден. И въпреки това ми се струва някак безлично да честитиш на някого на когото държиш използвайки социалните мрежи.
Може би с едно изключение вчера, винаги съм предпочитал други, по-лични методи. При мен желаните методи за пожелаване на някакъв празник се степенуват така:
Лично
По телефона
С SMS
Някакъв чат
Да не честитя изобщо*
Някак не мисля, че всеки трябва да разбира дали си честитил или не на някого, за да го обявяваш на всеослушание. Няма нужда да обяснявам защо предпочитам да стисна ръката и да кажа на някого „Честит рожден ден“. Някак безлично ми идва да му го изплющиш на стената … така дори не показваш, че го познаваш. В днешно време, когато имаме толкова много хора в социалните си мрежи … простото „честит рожден ден“ изписано със спрей на стената му, някак не ми се връзва като личен контакт. Наречете ме старомоден, но предпочитам човека да знае че всъщност го помня кой е, от къде се познаваме и че всъщност наистина искам годината му да е честита, а не просто отбивам социална норма за комуникация.
Някак си ми идва малко безлично … някак откъсващо ни от хората покрай нас това просто да изплющим това, което имаме да казваме.
А вие как предпочитате да честитите празници? И как предпочитате да ви ги честитят на вас?
Ваш,
Lucifer
*Разбира се вчера направих едно изключение от това. Просто защото сметнах, че шанса да ми видят пожеланието има по-голям шанс, ако е на стената на човека.
Снимка: Joe Shlabotnik
Вашият коментар