За религията като бягство и за свободата като наказание … или защо атеизма е едновременно хубав и страшен ….
Продължавам серията предизборен хумор. Пак кафяв за съжаление … не че нямам малко лилав и малко червен, но те вече като че ли им мина времето … но и за тях ще дойде ред …
Християнските ценности да се четата на обратно – Не кради става Кради. Не лъжи, става Лъжи … и така на татък. Атака така разбират християнството.
Малко предизборен хумор и малко история и здрав разум.
За битката наречена живот … за изборите … за лесния начин …
За мечтата на Бареков и за това как забравяме миналото си … за историята … и за това което забравяме от нея в съня на желанията си за миналото.
За комуникацията и за това че не дължа нищо на никого при комуникацията с мен. Ако ме уважавате, ще ви уважавам. Ако се опитвате да ми се налагате, само доброто възпитание ще ми попречи да ви пратя в кучи гъз.
За мутанта на национализма и църквата или раждането на злото, такова каквото не трябва да се ражда отново …
Малко равносметка за една почивка …
Пак се измъквам, но поне можете да плакнете малко очи, докато слушате музика … утре повече.