от Lucifer

4027618776_2231852d95_zЯвно наистина съм обидчиво животно – много лесно се паля от глупости. Много лесно минимална форма на неуважение в комуникацията с мен ме кара да заставам нащрек и да преминавам в атакуваща позиция в комуникацията си с хората.

До сега не го бях забелязал, но може и така да е. Винаги съм твърдял, че не дължа уважение на хора, които не ме уважават. И точно там лежи корена на проблема. Всеки има право да комуникира с мен както си иска, проблема е че не може да очаква да получи повече от това, което дава – ако ме нападате, не очаквайте да не ви отвърна със същото, ако ме предизвиквате, не очаквайте да не ви отвърна … ако изисквате нещо от мен, базирайки искането си просто на нещо, то не очаквайте да получите това, което искате.

Понякога по детински, понякога чисто целенасочено, отказвам от упорство да направя каквото и да е, ако е „изискане“. Думичката „искам“ или „длъжен си“ или „ти трябва“, праща цялото останало изречение в девета глуха на собственото ми съзнание. Аз не съм длъжен и не трябва да правя каквото и да е, а искането си е чисто ваш проблем.

Ние сме големи хора или поне би трябвало да сме такива и трябва да уважаваме събеседниците си. Не можем да искаме уважение или да настояваме за такова, ако самите ние не го даваме. Оказва се, че съм доста чувствителен на таи тема – всяко такова … искане или изискване на уважение … независимо дали базирано на някакви заслуги или на нещо друго ме кара да ставам груб и неприятен.

Всеки от нас има своите граници в комуникацията с хората, дори аз. Не можете да очаквате от мен да ви уважавам или да се държа с вас като с големи хора, ако самите вие не проявявате към мен минималната доза уважение. Не можете да очаквате и да се държа добре с вас, ако изисквате нещо от мен. В момента когато проявите надменност към мен, ще видите точно колко злобен мога да стана.

Комуникацията е двустранна, комуникацията се извършва между хора, които се уважават. Не съм казал, че трябва да ме зачитате за да си говорите с мен или да ме харесвате, но не си мислете, че сте нещо повече от мен, защото в този момент единствено доброто ми възпитание не ми позволява да ви навра в кучи гъз и да ви пратя на майките си. Доброто възпитание и изтъняващото търпение.

По принцип се смятам за културно животно … но все пак животно. Комуникацията с мен е на принципа, че получаваш точно толкова колкото даваш, а не какво очакваш. Не съм длъжен на никого. Не дължа и нещо повече от обикновена учтивост на някого, за това не очаквайте, че можете да ме командорите, да изисквате или да налагате. Няма да ви мине номера. Най-много да ви пратя … както вече казах къде.

Ваш,

Lucifer

Снимка: Stathis Stavrianos

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.