от Lucifer

Понякога ми се струва, че се движа по ръба на бръснач.

Малко парченце земя под краката ми, а от двете страни пропасти и всяка грешна стъпка може да ме изпрати главоломно на долу в мрака под мен. Сякаш всеки момент ще политна … ще пропадна в бездната …

Проблема не е в падането. Проблема не е в страха от сгромолясването в мрака, проблема идва в нужните сили да продължиш напред. Стъпка след стъпка. Момент след момент. Всяко решение, всяко желание … всичко което си да го държиш устремено. Да се опитваш да не се поддаваш на собственото си желание, просто да оставиш всичко и да гледаш как се сгромолясва …

По ръба на малкото парче път над бездната от грешки … и всяко камъче, всяка стъпка, всяко действие може да те хвърли там.

Опияняващо е … да гледаш всички тези възможности, които напират да се случат и да стоиш над тях. Да се съсредоточаваш с всяка крачка напред, за да не дадеш възможност на желанието да те хвърли и да загубиш контрола над собствените си действия … всяко решение, трябва да е премислено, всяка реакция – преценена … а импулса в теб е друг, желанието е друго.

И чуваш шепота … там някъде, дълбоко – напред и нагоре. Напред и нагоре и не позволявай на бездната да те хване!

Защото да пропаднеш в бездната е лесно … да се поддадеш на шепота на мрака е лесно …  но е трудно да направиш следващата крачка … да направиш следващия избор базирайки се на мисълта, а не на желанието си … бавно, стъпка по стъпка, по бръснача простиращ се до хоризонта … и се надяваш да стигнеш другия край на пропастта преди желанието да стане по силно от мисълта.

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.