Напоследък се чудя защо е по-лесно да спиш с някого, отколкото да създадеш близост с него? Намираш някой, харесва ти, усещаш привличане – прибираш се с него. На другия ден продължаваш все едно няма нищо. Или пък започва да се случва нещо – излизате на кафе, вечеря, разходка… И изведнъж осъзнаваш, че прекарваш по 6-7 часа на среща с човек, с който всичко е ОК, няма напрежение за разговори и закачки на тема секс, и двамата знаете, че не излизате като приятели. НО! Не можеш да се отпуснеш, не можеш да го хванеш за ръка, не можеш дори да си помислиш за целувка в края на вечерта. Напрежението е прекалено голямо. Това не е просто секс. Това е близост.
Все по-трудно ми се струва да приема близостта за първото нещо, което трябва да се развие в една двойка. Кофти опит, да. Веднъж да случиш на еректилна дисфункция и после не можеш да си помислиш да изчакаш дълго преди да спиш с някого. Просто нямам време за губене. А и след като има привличане, защо трябва да го превръщаме в розов слон в стаята? Сексът не е табу. Сексът, за съжаление, е по-лесното, което можем да дадем. Близостта, обаче, изисква усилия. Интимността е следствие от време, взаимен интерес и компромиси.
Интимността изисква да разкриеш себе си, да позволиш на другия да види слабостите си и да му дадеш възможност да те нарани. Понякога ти нараняваш, понякога те нараняват. Затова и сякаш бягаме от интимността.
А всъщност понякога се получава така, че една конвенционална дълга връзка дава по-малко интимност от взаимоотношения, които са се развили бързо и непланувано. Вероятно защото са започнали без очаквания за феноменалност, без игри и преструвки. Човек се отпуска, когато не чувства необходимостта да се доказва. Все пак, вече си правил секс с този човек, всичко останало трябва да е по-лесно. И понякога е.
Интимността е плашеща. Свикнали сме със стерилните отношения – с колеги, роднини, приятели. По-лесно е да ги пресъздадем и във връзките си – да чакаме определен срок, за да направим конкретно признание, крачка към нещо повече, да споделим страхове и тайни, да прекараме два дена заедно. Интимността иска много повече усилия от наша страна. А ние сме егоисти – искаме само да получаваме.
Кратко но конкретно и точно усетено!
Благодаря!
Търся как да продължа без секс интимна връзка обаче пък и без отчуждението защото го няма проникването. Станахме супер близки интимността е факт, но разнополовата полярност влиза в сила?!?
Прераждащ катарзис е някой да иска да знае вс. За теб и да го знае.
Благодаря ти за блога:)