от Lucifer

Невъзвращенец … така през социализма са наричали всички онези които бягали от България. Обявявали ги за врагове на народа и правели живота на семействата им ад. Престъпници за тогавашната власт.

Но аз искам да използвам тази дума за един съвременен тип хора, напуснали родината ни. Онези, които са се отказали от всички връзки … онези които дори България пишат с малка буква.

Вчера, в любимия ми форум, започнах една полемика с един точно такъв индивид, който твърдеше, че всички ние които сме останали в България сме некадърни. Той, видите ли, бил много велик в Италия. Нямал никакви връзки с България, бил се отказал дори от гражданството си, защото България не му била дала нищо и не искал да го свързват с държава пълна с крадци, измамници и отрепки.

Не мога да проумея този тип хора и с какво точно се хвалят … с това, че са избягали? С това, че са успели? С това, че дълбоко вътре в себе си, знаят че са предали корените и паметта на родителите си?

Този типаж ми се фукаше, че говори свободно 5 езика … много се радвам за него. Аз говоря само 4. Не е голямо чудо. Език се учи и се практикува.

Бил успял, там навън, където всичко му било както трябва. Еми, пич, аз пък искам да успея тук. Не че не искам всичко и на мен да ми е осигурено и да ми е както трябва, но какво се случва, ако всички ние избягаме? Всички тези, които искаме да успяваме тук? Може още да не съм успял напълно (ref. Преди 30 … или какво е да си постигнал нещо), но съм упорито говедо.

Разберете ме правилно – всеки сам си избира пътя. Нямам нищо против онези, които работят и живеят на вън. Нямам против хората, направили избора си да се борят другаде. Не. Успели са – браво! Надявам се са постигнат каквото искат.

Имам против, онези, загърбили корените си. Онези за които се отнася паметния въпрос на Паисий:

О неразумний юроде, что се срамиш да се нарече Болгарин?

Не разбирам хората, решили да се откажат от минало, род и родина. Да ги оплюват, а не да направят нещо за тях.

Наистина не виждам те какво намират там, навън. Не разбирам защо се отказват от самоопределението българин. Нима си мислят, че като загърбят българското вътре в себе си ще станат малко по … какво? Европейци? Местни? Нима тези хора не разбират, че там където са винаги ще бъдат чужденци, а загърбвайки българското в себе си и заплювайки го – и тук.

Да. В някаква степен съм националист. Макар, че предпочитам да мисля за себе си като за „Горд да се нарече българин!“, защото аз наистина съм горд. Горд съм да видя почудата в очите на чужденците, когато ей така … скромно им кажа, че въпреки че България няма нито 1 спечелена война, в новата си история няма нито 1 загубена битка. Никой световен музей не може да се похвали, че има българско знаме, взето в плен. Горд съм с държавата си. 1300 години не са малко история. Има ли сме култура, когато англите и саксонците са живеели с прасетата си.

Да. Реалността ни днес е малко по-различна, но тя зависи от нас. Не от управляващите, не от международните ни партньори, а от нас самите. Вместо да плюете държавата за това, че нищо не е направила за вас, запитайте си – вие какво сте направили за нея? И дори сметката да не е във ваша полза, нима има причина да правите по-малко?

Ваш,

Lucifer

 

P.S.: Искам да кажа само, че нямам предвид някой от близките ми хора. Не се засягайте – не визирам вас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.