от Lucifer

На скоро се замислих за нещо свързано с пари и придобивки, вече не зная и за какво, но тези мисли ме наведоха на друга мисъл. Помните ли времето, когато едно от най-големите ви придобивки бяха картинките от дъвки „Турбо”? Или колекцията ви миришещи картинки? Или книгите-игри? Когато колко си богат не се измерваше по парите, които имаш по сметки или жилището в което живееш, а по къде, къде по-тривиални неща, като например, че „имаш заменящ номер 12 от „Турбо”, ама от старите”.

Интересно ми е – помните ли различните си мании?

А какво ще кажете, ако ви кажа, че в нас си пазя всички картинки от „Турбо”? Не знам къде са, но знам, че сигурно за 15 минути в стаята си ще ги намеря …

А моите съкровища?

Някога, за всеки съкровищата бяха различни …

Я да видим дали ще си ги спомня всички …

Вече споменатата колекция от дъвки „Турбо”, която е тотално непълна. В момента трябва да се намира в един ботуш на Дядо Коледа – стара играчка, която трябва да е някъде на рафта ми …

Пазя си и друго съкровище – цялата ми колекция „миришещи картинки”. За по-малките от вас, които не са запознати с това „произведение” на градския фолклор (специално за Варненския, не знам за другите градове) – някога, много отдавна (преди 15-16 години) за първи път по книжарници, павилиончета и всякакви магазинчета се появиха тевтерчета за писане, които имаха на тях някаква картинка и на всичкото отгоре бяха ароматизирани (в 80% от случаите миришеха на мастилото). Де що дете имаше, поне в моя квартал, се беше вманиачило да събира и да ги колекционира … Имаше номерирани, имаше със супер герои, имаше всякакви. А да имаш корици … леле. И до сега най-ценното ми такова листче, е малко, невзрачно, (няма да ми се смеете) розово, но с миризма на роза и с нарисувана бледа роза на него.

Първото ми и единствено LEGO може да бъде открито, ако някой реши да направи разкопки из криптата за минало, която се води мой шкаф. Някъде там, подредено, стои едно малко космическо корабче, с пилот, двигатели и опашка … което за няколко завъртания и промяна на местата на няколко елемента се превръща в дракон …

Там са и разни други, малки и не толкова малки съкровища на детството ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомянм различни далечни и весели спомени – магнити, които движехме под масата за да стряскаме другите седящи на нея, един стар метален орел, орнамент от отдавна захвърлено портмоне, който прилича на значка на ФБР от като по филмите.

А от „по-новата” ми история (11-12 години назад) можете да намерите книгите-игри, стратегическата им разновидност, дори почти всички броеве на Мега-Игра (после превърнало се в списание МЕГА). С някои не съм готов да се раделя дори сега, както се оказа днес – майка ми, ми предложи по телефона да ги дадяла на кварталното читалище …  някак си не ми се иска … поне не и всички … все още има такива, за които се сещам от време на време.

Там някъде има и спомени от гимназията – огромна колекция вестник „Компютри” и списание „Хакер” … помните ли ги? Мисля, че още от време на време се появява по бутките за вестници … там научих първите си команди за *NIX базирани машини, от там са и първите ми истински уроци по Windows … от там започна мечтата ми да се занимавам с компютри, която в момента и изпълнявам …

Да, знам, че това е поредното доказателство, че не съм съвсем „у ред на последния етаж” и че ме перат лимките, но спомените от детството са хубаво нещо, а тези които можем да докоснем, са още по хубаво нещо … та за това и си ги пазя.

А какви са вашите съкровища от детството? Какви „трофеи” сте пренесли през годините на порастване и израстване, за да ви носят спомени?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Забележете, че дори не споменах торбата с порно-списания и скритите порно касети, за които майка ми ми припомни къде съм скрил.

10 Отговори на “Съкровища от детството …”

  1. Манията по миришещите картинки, да ти кажа, се е разпростряла доста по-далеч от Варна и доста след твоето детство (7 години съм по-малка от теб)… Спомням си много ясно всяка картинка, която имах, но не ги пазя (за съжаление).
    А, до ден-днешен пазя една пъстроцветна пружинка (също актуална за детството ми/времето си), която ми „казваше“ какво да правя, когато не можех да реша:))
    Хубав постинг!

  2. Картинките от дъвки Турбо наистина бяха огромна мания :-))
    Наскоро си бях купил дъвки „Ментос“ и се оказаха на вкус много подобни на Турбото :-). Като захапах първата и направо се върнах в детството си. Доста фрапиращо беше 🙂

  3. аз понеже съм момиче имах колекция от „Love is“ И понеже съм много по-голяма, само дребосъците събираха миришещи листчета.:P
    Все още пазя първият си дневник ( от 94та насам ). Най-голямото ми съкровище са изрезки от списание Паралели от модните страници и статиите за звезди, от Списание Блясък ( старата версия ) и изрезки със съвети и хороскопи от Вестник за жената ( отново старата версия ). Хартиените bookmarks са култови 🙂
    Огняне, всеки път, когато ям дъвка с вкус на пъпеш, се сещам за дъвките bombibon ( нямам идея как се пише )

  4. Хахах сигурно имах към 200 картинки от турбо и още толкова миришещи листчета и по едно време бях станала дилър на миришещи листчета и биех всички момчета на онази игра, дето трябваше да отметнеш картинката с лице към теб… иначе аз мн колекционирах списание Мики Маус (май така се казваше) и комиксите за Пиф и Еркюл… иначе не помня да съм колекционирала нещо друго, аз съм непостоянна и бързо ми омръзваха тези неща… най-голямата ми мания беше като бях на 13-14 и бях супер запалена по linkin Park – имах всичките им постери, тениски, изрязвах си статиите за тях от списанията, слушах ги нонстоп… абе голяма мания 🙂 После беше така и с Papa Roach и оттам вече затихнаха нещата 🙂 Много хубави спомени ми донесе с този текст, поздравления!

  5. Брат ми събираше тези картинки. Аз му ги губех. Драсках по пифчетата и списания Дъга.
    🙂
    Той затова ме обича толкова много.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.