от Lucifer

Преди няколко дни, някъде из интернет прочетох материал, който ме накара да се замисля. Говореше се за това как Амишите се извинили на семейството на младеж, който нахлул въоръжен в тяхно училище и убил няколко деца, след което се самоубил. Те не само се извинили, но и платили на семейството му и ги поканили на погребение на едно от убитите деца.

В статията възхваляваха смиреността и възвишеността на амишите. Това как не са се поддали на гнева и не са затворили порочния кръг на насилие, както биха направили 90% от хората.

Да, дори според мен поведението на амишите е правилно. Липсата на омраза към невинните роднини, желанието да помогнеш на хората, които са били покрай този „затруднен човек“ и които са изпаднало в шок не само от смъртта му, но и ужасите които е сътворил. Да, съгласен съм, че това трябва да е правилното държание – прошка и помощ към невинните. (Вярно е че не мога да се съглася с извинението, но това е може би културна особенност)

Разбирам ги. Разбирам желанието да не се поддадат на животинския импулс и да искат отмъщение, защото не могат да го получат. Хората покрай убиеца, семейството и приятелите му не са виновни и заслужават съчувствие и помощ. Отмъщението е получено в момента в който убиеца е издишал последния си дъх. Само се надявам този последен дъх да е бил най-мачителния и да е продължил цяла вечност.

„В прошката има магия! В тази която получаваме и най-вече в тази, която даваме!“ това гласи едно от правилата на магьосника, в една поредица от фентази книги. Когато за първи път го прочетох ми беше много трудно да го осмисля, но постепенно си мисля, че съм започнал да го разбирам. Да простиш не означава да се предадеш.

Едно друго правило обаче гласи: „Милостта към виновния е предателство на невинния!“ … как тези две напълно различни догми могат да бъдат съвместени?

Лесно. Правдата … справедловостта … истината, ако щете, заслужава разплата! Виновния трябва да получи наказанието си! Винаги! Нетоменно! Непоколебимо! Накзание, което да отговаря на престъплението! Нито повече, нито по-малко.

Но наказанието … отмъщението … разплатата … трябва да спрат до там. Разплатата не може да се разпростира върху невинните. Не можеш да наказавваш всички за престъпленяита на малцина!

Тук идва една много тънка граница … истинската справедливост … винаги трябва да се взимат предвид намеренията …

Не мисля, че бих могъл да мразя или накажа човека, който е откраднал от мен, за да нахрани семейството си и знае, че стореното е грешно. Няма как да мразиш някой, който няма друг избор. Аз съм човека, който твърди, че винаги има избор, но ако наистина няма друг … е тогава не мога да се сърдя … Но никого не бих простил на някой, който го прави защото му е по-лесно, а не защото няма избор.

Прошката, която получаваме и още повече тази която даваме, дефинира какви сме.

Има неща, за които единствената прошка, която мога да дам, би била на върха на ножа ми. Но и това е прошка … прошка която ще дам на себе си.

Винаги съм твърдял, че живота, като цяло е надценявана благодетел. Съществуването не е живот. А да пречиш на другите да живеят, само защото теб те е страх или не намираш сили за това, е може би най-голямото престъпление.

Дали бих простил на семейството и приятелите на убиец?

Да, разбира се! Те нямат вина, че той е бил слаб и не е издържал.

Дали бих простил на убиец, отнел живота на изверга, наранил детето му?

Да, разбира се! Бих му оказал цялата помощ от която има нужда.

Бих ли простил на човек отнел живот без причина, без мотив, неосновано?

Никога! Той е виновен и заслужава наказанието си!

Но кой има право да бъде такъв съдник?

Никой и всеки един от нас. Всеки един от нас има различна гледна точка и само в конкретна ситуация прошката, пък била тя и на върха на острието зависи от нас самите. От собствения ни морал и собствените ни възгледи за живота. Когато всички зависи от нас – тогава разбираме какви сме и готови ли сме да простим … и още по-важно – дали сме готови да ни бъде простено, пък било то и с последната милост.

А вие готови ли сте да простите на невинните … и да простите на себе си за наказанието над виновните?

Ваш,

Lucifer

 

Снимка: http://www.flickr.com/photos/victius/

2 Отговори на “За прошката …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.