И имаш желание да разкъсаш противника …
Да впиеш кървави зъби в пулсиращата на врата му артерия …
Да го осакатиш и да отнемеш всички възможности …
Но те спират … някой просто ти казва „Недей.“ и тази едничка думичка спира устрема ти, гнева и желанието да освободиш това което си. Кратка дума … кратък миг и спираш … само ръмжиш. А толкова искаш да впиеш зъби във него … да разкъсаш тялото му и да разпилееш остатъците от него на вятъра …
Но той не е противник, дори …
Не заслужава дори да го погледнеш втори път … просто чужд спомен, който не желае да остане добър … просто сянка на минало … като камъче в обувка за теб, но като постоянно дразнение за вас, защото някъде там има ние, а не само аз … и защото за това ние всеки път се опитваш да овладееш желанието да не го осакатиш, както само ти си знаеш … и всеки път, когато чуеш тревогата и отнетото спокойствие на гласът с думичката „Недей.“ усещаш как звяра се събужда и иска да го разкъса … нищо друго от малко неудобство … но искаш да го разкараш … да го превърнеш в далечен спомен за отминало време … И знаеш как … можеш да го направиш …
Преди няколко дни ми казаха, че не изглеждам като хищник … и звяра в мен се усмихна … Да … може и така да е … не бих оцелял, ако изглеждам като хищник … не бих оцелял, ако звяра в мен е буден … защото звяра иска … защото звяра вижда опасност зад всеки ъгъл … да, не изглеждам като хищник …
И все пак …
И все пак, в тъмната нощ … в бяса на бурята … тогава когато гнева те сграбчи … тогава … тогава само това „Недей.“ те спира …
И все пак …
Ваш,
Lucifer
Звучи ми ужасно познато