от Lucifer

8401704211_effb8b2862_zМного пъти из форума, а и не само са се чували разни мнения, че на запад имало това, на запад имало онова. Там имало истински Домини и Господари, там нямало толкова табута, там хората не били толкова задръстени. Там имало общество … а тука видиш ли, нямало. Като това се отнася до всяка съпоставка с чужбина, независимо дали говорим за извратеняците от садо-мазото или за гражданското общество.

Искам да ви разочаровам. Прави са тези, които казват, че тука не е като там. Много са прави. Толкова са прави, че чак бъркат. Тук, никога няма да е като там и е най-добре да го разберете, веднъж и за винаги. Тук не може да е като там. Както в Германия не е като в Англия и във Франция изобщо не е като в Италия. Дори на запад не е като на запад. Всеки път когато някой ми излезе с репликата от типа – „Аз съм бил там и съм видял и знам! И там е наистина, а тука нищо не правите!“ изпитвам труднопреодолимото желание така да го фрасна в лицето, че да му се налага да фъфли до края на живота си!

Много ясно, че тука не е като там, уважаеми. Ама и там не е като там! Всяка нация и всяко общество си има своите особености. И точно това е хубаво да разберем. Не можем да гледаме на запад и да искаме да им подражаваме. Няма как да стане. Не можем през цялото си съществуване само да имитираме и да си мислим, че правим нещо. Не става така, колкото и на много хора да не им е ясно.

„Трябва да правим като на запад, защото те знаят как се прави!“

Е да, де … ама не. Можем да погледнем на запад да видим какво имат и да се запитаме какво правим грешно тук. Кое точно не ни се отдава за да направим като на запад? Просто е – ние не сме те. Манталитета ни е друг, желанията ни, обществото в което живеем е друго и не можем, а и не бива да искаме да подражаваме. Помислете малко. Различни сме.

Това което можем да направим е да си зададем един прост въпрос – какво искаме? Какво искаме да постигнем? Какво искаме да имаме?

И когато си отговорим сами на този въпрос, да си зададем следващия – Какво можем да направим?

Не от кого можем да копираме, не кого можем да обвиним, че нямаме … какво можем да направим ние самите за да постигнем каквото желаем, защото в момента в който спрем да се сравняваме и да се опитваме да имитираме другите, ще разберем, че има и уникален начин нещо да се направи.

Да, понякога ще се налага да откриваме топлата вода, да понякога ще правим грешни избори, понякога дори ще взаимстваме неща от „запада“, но накрая ще получим нещо свое, а не нещо, което някой, някога е създал, а ние сме взели и разбрали или недоразбрали сме усвоили. Ние сме уникални, както всяка друга нация и когато го научим и по-важното разберем, тогава ще можем да продължим напред.

Да, не сме дисциплинирани, като немците. Не сме точни, като швейцарците. Нямаме аристрократичните традиции на англичаните.

Това, обаче което имаме е потенциал. Потенциал да постигнем каквото желаем, точно защото ги няма спирачките на правилата и никой не може да ни каже какво може и какво не може да се направи. Ние сме тези, които се насочват напред и го правят.

Преди много много време, ми се изсмяха, когато казах, че искам да използвам форума за да поставя началото на една BDSM общност, от която да произлезе едно общество. И в момента ми се смеят много хора на тази идея, но те не бяха вчера на срещата. Те не видяха хората, които общуваха и комуникираха. Хора, които могат да се карат в Интернет, обсъждаха и изглаждаха позиции над бира или водка. Всички обединени само и единствено от това, че имат „различни сексуални влечения“.

В момента, в който разберем, че няма как да сме като на запад, ще осъзнаем какво имаме. Стига сме се мерили с това което имат там, а да седнем и да поработим за да направим нещо хубаво тук. Това се отнася не само за нас, но и за обществото като цяло. Това, което имаме в момента е потенциал – потенциал да направим нещо. И когато разберем, че трябва ние да го направим, тогава ще започнат да се случват нещата. Ние сме двигателя на този потенциал и от нас зависи дали ще направим нещо или ще ни направят на нещо.

Ваш,

Lucifer

 

Снимка: Cea.

Един отговор за “BDSM общество … ама не такова.”

  1. Много си прав. И докато не се приемем и научим да се харесваме не можем да развием този потенциал.
    Браво за блога! Рядко срещам някой срещу когото нямам възражения 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.