от Lucifer

По принцип, бях решил, че в това лично предизвикателство няма да намесвам политика и ще стоя далеч от социалните теми (поне до гей парада, където ще имам материали за осмиване), просто защото исках да съм малко по … не фокусиран. Да ама не стана.

За моя радост не гледам новини. От много дълго време използвам телевизора за да вървят сериали или филми, а се информирам от социалните мрежи. За съжаление обаче, дори мен ме тресна. Някакви в едно село …

Настанили се в къща, за която си платили .. 11 човека + 6 деца … и после дошли някакви и ги изгонили. Искали едва ли не да ги линчуват.

Щеше ми се да можех да спра на срам. Наистина ми се щеше да напиша колко ме е срам от това, което се е случило. Ще ми се с едно просто извинение да можем да изтрия … горчивината в която оставя тази случка в мен. Щеше ми се да кажа, че ме е срам … да ама не. Не ме е срам. Дори не съм отвратен. По-лошо е. Разочарован съм.

Разочарован съм, защото явно живея в лъжа. Живял съм в измислен свят за който са виновни родителите ми. Разочарован съм, защото цял живот съм бил учен, че на слабия се помага. На слабия оказваш помощ, не защото си задължен, а по една много проста причина – после ти като си на негово място, някой все ще ти подаде ръка на теб. Правиш добро и не поглеждаш назад, защото това добро няма да ти се върне от гледането на зад. Може и никога да не ти се върне.

Разочарован съм … чувствам се предаден от … някакви, там в едно село. Псевдобългари. Псевдопатриоти. Интересно ми е, какво разбирате под патриот? Човек, който милее за родината си нали?

А каква е тази родина в която живеете? Каква е тази псевдо ценност която се опитвате да защитите?

България за българите, а?

Коя България точно?

Онази, която предпази евреите си или онази която изби интелигенцията си?

Коя България? Защото не може да е само едната. Не можете да се биете в гърдите как преди 70 – 80 сте спасили евреите, а после угодно да въздишате по времето „Преди 10-ти“ … като угодно забравяте точно това време какво ви донесе. Разочарован съм от лицемерието на хора, които могат да викат България за българите … забравяйки, че децата им са в Гърция, Германия, Англия и Испания. Лицемерие …

Знаете ли кое е най-големия  ми проблем с тази ситуация?

Че това положение деградира. Оскотяваме. Не … извинете ме – оскотявате. Аз оставам човек, докато хората се превръщат в зверове. Отказват не само да помогнат, но ДА НЕ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ … да оставят група хора на мира. Хора искащи да живеят мирно и кротко, далеч от войната. Хора преживели гонения и ужаси …

Помните ли „османското присъствие“ (не знам как не ми се счупиха пръстите да напиша такова нещо)? Един такъв период от има няма някакви си 500 години в които всичко ни е било отнето? Не го ли помните? Не помните, а?

Е тогава вас ще застигне проклятието – не помним какво е да нямаме нищо. Не помним мрака в който сме живели … не помним. Може би за това се насочваме отново към него. Едните 500 години ги преживяхме като народ, защото бяхме народ. След последните 100 … дали е останал Българин у нас? Има ли някой, който помни какво е да нямаш нищо? Да ти е отнета свободата и правото на избор. Дори на живот?

Какво ви пречат Сирийците?

Кое в тях ви пречи?

Това, че са имали култура и наука, когато по Европата са измъчвали със железните деви?

Или това, че хората бягат …

Ще ми се да бях обиден … ще ми се да бях засрамен … ще ми се да можех да кажа извинявай, но това не е моята България. За последните 12 години се придържам към решението си да продължа да се боря тук и да правя каквото мога за да се развивам и да развивам родината си … но такива като онези в онова село, ме карат да се чудя дали си струва … дали си струва да те сравняват с тях … Не ме е срам … за първи път в съзнателния си живот съм разочарован от това че държа на родината си. Разочарован съм не заради нея самата, а защото такива мърши като онези в онова село, направиха тъждество между Българин и животно. Направиха синоним между родолюбие и омраза към другите.

Разочарован съм …

Разочарован съм … от собствения си народ …

Тази постъпка отговаря на един въпрос зададен преди толкова много време от едного недостойнии Писии – „О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш Болгарин?“

Никога не съм бил толкова разочарован от хората …

Ще ми се да имах силата, както и друг път – да ви покажа какво правите на другите – да молите не дори за помощ, а просто за място на което да починете … за време да се интегрирате … и да ви изгонят като кучета … да ви изпъдят. Просто защото кожата, нрава и религията ви са различни.

Ваш,

Lucifer

Един отговор за “За едни в едно село … или за българското гостоприемство.”

  1. Много добре написано и аргументирано. Подобни хора обаче не са исторически прецедент. Те съществуват достатъчно често. Тълпите на Робеспиер, отрядите на Троцки, щурмоваците на Хитлер, хунвейбините на Мао… Обединени чрез омраза. Единствената разлика им е, че адресатите са различни. Подобни явления обаче са тест. Доколко ние можем да реагираме като граждани и като общество и да защитаваме права. Да, днес гледах дебата между кандидатите за поста председател на Европейската комисия. И Ска Келер каза нещо, с което не бих могъл да бъда по-съгласен: „I will only debate with people who understand that a human being is a human being.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.