от Lucifer

Ей така, случайно, попаднах на няколко коментара относно заплати, пари и как всичко било скъпо. Как хората получавали по 200 лева заплата и така на татък. Нормален злободневен проблем. Преди обаче да напиша каквото и да е повече по въпроса ще направя едно уточнение – няма да разглеждам пенсионерите и социално слабите по принуда (хора с увреждания, които нямат избор) – там нещата са зле и имат нужда от промяна, с това съм напълно съгласен.

Лично аз не произлизам от богато семейство, а от нормално такова – семейство със своите възходи и падове. С кризи и всичко останало, но семейство, което е прагматично. Понякога дори твърде. В нас прагматизма е издигнат в нещо като култ – защо да вземеш шарената опаковка, като по-простата върши същата работа и струва по-малко. Защо да дадеш едни пари за телевизор, като по евтиния модел има всичко необходимо, което ти трябва (звук, картина и дистанционно).

Един от другите важни уроци, на които са ме научили наще, е че за да имаш, трябва да работиш. От 16 годишен работя. Никога това не е пречело на образованието ми, но и от 16 годишен на пръстите на ръката ми се броят пътите в които съм казал „Дайте ми пари за излизане“. Научил съм, по трудния начин, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да запретнеш ръкави и да го направиш и ако ти се изпречат на пътя трудности – или ги заобиколи или ги реши, но не стой с пръст в гъза и да мрънкаш колко е несправедлив живота.

Това, което не разбирам в днешното общество, е точно този навик – скръстват ръце и казват „Няма работа!“, „На работа ми плащат малко!“, „Държавата трябва да дава!“, а в следващия момент това са хора, които по цял ден стоят по заведения и пият кафета (не защото това им е работата, а защото си нямат друга работа) или отиват на работа и се размотават, колкото да мине работното време. А колкото до това, че държавата трябва да дава … това е най-голямата глупост. Да, системата на тази държава е сбъркана и развалена. Повредена и скърца, но системата никога не е била направена за да помага на всички. Не. Системата е за да дава равни възможности на хората и да помага на тези, които не могат (погледнете двете групи за които няма да говоря).

Никой няма да ви помогне. Разберете го. Правителствата нямат за цел да помогнат на индивида, а да големи групи хора и за тях бедност и безработица са проценти. Не лични драми. В момента, в който разберете, че вие имате същите права, задължения и възможности, като всички останали в тази държава, тогава ще започнете да се оправяте.

„Да де, ама ти работиш за еди колко си пари и на теб ти е лесно!“

Не е така. Аз работя за заплата, която ми стига и дори малко ми остава. Няма да се разсърдя, ако получавам още, но за момента не ми трябва. Учил съм, занимавал съм се и докато другите са били по кафета, аз забивал нос в клавиатури документации. Инвестирал съм време във себе си, за да мога сега да жъна плодовете.

Когато хората започнат да осъзнават, че всичко зависи не от някой друг, а от тях самите, тогава вече ще започнем да се оправяме и по важното – ще започнат да се оправят сами.

Пазарът винаги се е градил на принципа на търсенето и предлагането – ако вие имате нещо, което да предложите на работодателя си, той ще ви предложи това между това което иска и това което може, а от вас зависи да водите преговорите и да си вземете, това което мислите че заслужавате.

Не си мислете, че някъде там има някаква сила, партия или организация, която може да махне с магическа пръчка и да реши проблемите ви. Вашите проблеми са ваши собствени и сами трябва да намерите как да си ги решите.

И следващия път, като си мислите че някой ви е длъжен – помислете си, вие кога за последен път бяхте задължени да решите чужд проблем … всеки сам си носи глава на раменете и се оправя както може с нея.

Ваш,

Lucifer

Снимка:  zoetnet

 

Пост 90 от поне 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.