С най-голямо прискърбие, ми се налага да си призная, че май съм започнал да пораствам… или да одъртявам. Започнал съм да чакам отпуската си с нетърпение, а аз съм човек, който не знае какво е почивка. Не, не ме разбирайте погрешно – не съм такъв работохолик, просто дори в нас правя това което правя и на работа, но в друг мащаб.
Работя от много отдавна (мисля, че съм го казвал) и честно казано не намирам нищо интересно в това да забия на някъде и да не правя нищо. За мен почивката винаги е била активна и е била по-скоро свързана с работа по собствен проект от колкото служебна. Но сега е някак различно. Остават няколко часа до като изляза в отпуска – една седмица във Варна и една седмица в София, покрай рождения ми ден… и някак си нямам търпение да се прибера. Знам, че сигурно ще се сдърпаме с наще още на първия ден и ще си ходим по нервите през цялата останала седмица, но някак ми е залипсвала тази семейна идилия – пълна хармония на косъм от тоталния апокалипсис.
Някак си този път е различно – отивам с ясното намерение да се разхождам, ако мога да докопам фотоапарата на миндила – да по снимам, да ходя на плаж. Изобщо една седмица да не се занимавам с нищо.
По принцип гледам да се прибирам за 2 важни семейни празника – рождения ден на майка ми (в началото на февруари) и рождения ден на бащата (3 дни преди моя), и да се изфирясвам най късно деня преди моя рожден ден. Простата причина за това е, че наще НАСТОЯВАТ да правят семейни вечери и други такива … за това по-добре тук – на 500 километра от семейния ужас.
Но да се върнем на остаряването и моята реализация за това – чакам си отпуската с нетърпение … аз, човека, за който почивка е да по ровичка поредния забит проект или да набие малко мобове. Решил съм тези 7 дни, обаче да не правя нищо. Мисля си дори, че няма да ми остане желание да направя годишното почистване на пощенския ми сървър, който още се помещава във Варна.
Това разбира се няма да ме спре да пиша. Дори напротив – остават няколко дни до заветните 100 поста. Но съм се зарекъл последния пост да е на рождения ми ден. Тоест да са 103. След това сигурно ще разредя писането, но и без друго взех да се натрапвам твърде много.
Една седмица смятам да си почина. Да се видя с който иска да се види с мен във Варна. Да си наобиколя старата работа, че там винаги много ми се радват, а и ме кефят. Дори да отида на плаж… аз човека от Варна, който за последните 5 години има 6 бани, като и 6-те нощни. Аз, човека, който в разгара на лятото слизаше до плажа само за да снима … та да, аз смятам да се замъкна и да си попека задника, да си използвам банските в морска, а не в хлорирана вода.
Явно наистина съм започнал да пораствам, щом се замислям за почивка … по лошото е че я мисля без план. Нямам идея кога и какво ще свърша. Знам, само че не искам да съм във Варна на 30, защото след рождения ден на леля ми и този на баща ми – просто няма да понеса още една семейна сбирка … и аз да съм повод … брррр.
Някой наскоро … май беше някой от хората, които ме прибираха от Бургас, каза следната мисъл „Добре е когато има „У дома“, където да се прибереш!“ … но при мене „У дома“ е на две места – Варна и тук. У дома е там където SSID-то на мрежата е Anavaro.
Ще се видим на морето!
Ваш,
Lucifer
Снимка: Pixel-Pusher
Пост 96 от поне 100
Вашият коментар