от Lucifer

 

Не очаквах да си започна блогърската година по този начин – ревю на филм. Още повече на такъв филм … но хей … все пак е нещо. И имайте предвид, че аз от кино не разбирам.

Да започнем от далече – преди няколко дни, годеницата ми (трябва да се науча да и казвам така вместо „приятелката ми“) ме изнуди да отидем на La La Land. Казвам изнуди, защото като цяло не си падам по такъв тип филми за кино гледане. Личното ми мнение, е че на кино се гледат неща, за които големия екран е бонус – неща с много eye candy, като гърмящи неща или космически такива. За това и се дърпах като цяло … но хей – не можеш да отказваш на жената, която се е съгласила да ти прави компания в живота …

За моя голяма изненада, не бях прав да се дърпам. La La Land беше една голяма и много приятна изненада, която ме чакаше в кино салона. Единственото което знаех за филма е, че е с Райън Гослинг и Ема Стоун … че е някаква романтична глупост … дори много по-късно разбрах, че е мюзикъл.

Филма грабва. Завладява. От първата сцена, пресъздаваща задръстване до последната сцена – разказваща какво можеше да бъде, грабва вниманието и успява да го задържи през четирите сезона на една връзка … и две мечти. Ще се постарая да не spoil-вам, но … Няколко неща спомагат за това – може би най-важното е музиката. Все пак това е мюзикъл и няма как да е иначе. Актьорска игра … (това не е изненада). Но може би най-силно ме задържа използваната цветова гама и играта с камерата. Целия филм се развива … сега … или относително сега, но в съвремието, но въпреки това е заснет в искрящите, леко приказни цветове, които сме свикнали да свързваме с киното от преди 30-40 години. Не съм професионалист, но това ми направи много сериозно впечатление …

Освен играта с камерата и музиката обаче, може би посланието на филма е това, което ме накара да променя мнението си за него – как даваме всичко за да постигнем мечтата си, как променяме, това което сме, за да постигнем онова, което искаме … и как, рядко, се налага да се откажем от едно нещо, за да постигнем друго. Мечтата, поставена преди всичко … мечтата, издигната на пиедестала … и как мечтите не умират, въпреки всички опити на живота … не умират въпреки „Салса и тапас“.

Като цяло силно препоръчвам La La Land, защото всъщност, на края, когато видим какво би и какво е … все пак това е един много положителен филм, в който всички получават това, което най-много искат … не без да платят цената за това … и само разменени погледи и тъжни усмивки събират това което е, с това, което е можело да бъде.

Рядко някой филм ми прави такова впечатление, че още докато го гледам да искам да напиша пост за него, за това го и препоръчвам.

Лично аз смятам, че това беше един прекрасен филм, който в момента в който излезе ще се попадне в колекцията ми.

Ваш,
Lucifer

P.S.: … За глупаците, които сънуват … и за кашата, която оставяме след себе си …

 

Изображение: BagoGames

3 отговора на “La La Land …”

  1. Ние отидохме на 1 януари да го гледаме и то по идея на Емо, който го беше видял в годишния рекап на Джо Абъркромби. Много се учудих, че фентъзи-автор токова ласкаво се изказва за романтичен мюзикъл, имало защо.

    С едно нещо обаче не мога да се съглася – коментара ти за актьорската игра. От оная сцена с кастинга на телефона до фината усмивка между двамата след medley-то в последната сцена, което за секунда променя финала от тъжен в щастлив – и Ема Стоун, и Райън Гослинг се представят като СТРАХОТНИ актьори! 🙂

    • Да не забравяме, че аз от кино не разбирам. Мнението ми е чисто … мое си. Може и да си права, но трябва да го гледам поне още един два пъти филма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux