Думите не казани …

В началото бе словото …

И въпреки, че не следвам християнската вяра, това е едно от най-правилните твърдения, които има записани, защото нашият свят се гради върху думите.

Думите казани.
Думите премълчани и думите спестени.Думите записани.

Думите не казани. Думите, които могат да променят всичко, но които задържаме в себе си, защото трябва. Защото изричането им ще струва много.

На върха на езика си с усилия на волята задържаме неща, които знаме че ще превърнат може би в ще. Думи, позволяващи ни да променим нещата. Дали от страх, дали от несигурност че промяната ще е за добро, стискаме зъби и караме възможностите да отминават неми и неизказани. Да падне тишина, там където трябва да има думи, градящи възможности от вероятности.

И в тишината на собственото си съзнание ги чуваме. И ги изговаряме на ум, сякаш се страхуваме, че дори отминал момента им, ще успеят да повлияят на това, което е. Защото дори след това имат силата да повярваме в тях. Думи, не изказани … преглътнати и затворени зад стиснатите ни зъби. Думи, имали някога потенциал, но дори сега за момент разкриващи ни новите пътеки по които сме можели да поемем, ако сме ги изговорили …

За момент ги произнасяме на ум и се любуваме на пропуснатата възможност и понякога се проклинаме, но по-често просто поклащаме на ум глава и си мислим „Така е за добро! Не им беше времето, но когато дойде … когато дойде, ще ги превърнем в реалност!“ … и чакаме тихо и нямо да дойде времето в една друга тишина … правилното време на думите не изречени. На думите, които ще превърнат може би в ще.

А дали ще ги изговорим в правилното време …? Никой не знае.

Понякога ги освобождаваме от оковите на собствените си мисли и ги оставяме да превърнат вероятностите във възможности…. възможности, които ни разкриват нови неща … възможности, не сме имали.

Понякога този момент не идва и думите остават не изречени. Премълчани и преглътнати и дори спираме да ги извикваме и да ги произнасяме в ума си, защото вече от тях няма смисъл. Потенциала им е изчерпан и те остават няма паметник на може би пропусната възможност.

Ваш,

Lucifer

Пост 71 от поне 100

1 thought on “Думите не казани …”

  1. Нещата, не само думите, оставени на възможността, или както обичам да казвам По течението, не водят до нищо добро.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Scroll to Top
WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux