от Lucifer

anavaro_bday-min

Кога мина това време?

Не че и аз го броя както трябва – преди 2 дни си мислех, че днес ще бъда вече блогър от 10 години … вчера си мислих от 8, а то било от 9. Къде замина това време?

Зад нас … или пред ако питаш троловете, които са убедени, че вървим с гръб към бъдещето, защото много точно виждаме миналото.

И така … здравейте, вие които не ме четете, защото преди няколко дни Нора ми каза, че този блог и без това никой не го чете. Ама какво да се прави – за разлика от другите аз съм си графоман, а и винаги съм смятал, че човек трябва да поддържа лошите си навици, един от които е да си изливам некотролируемо мнението тук, по теми които разбирам или не.

Вчера в жалък опит да раздвижа това пустеещо местенце …

*Lucifer изчаква преминаването на tumbleweed на заден фон …

… попитах Васи какво да направя за да отбележа, както мислех тогава, 8-та година от създаването на това място. И нейната идея беше блестяща – осем неща, които научих за 8 години блогване … та очаквайте 9 неща от мен за 9 години … или 10 за 9 – не съм го решил, но обещавам да го напиша.

За днес обаче (тъй като пиша този пост в 05:30 сутринта) съм решил да си позволя да сипя слова без особен смисъл … или поне без ясно изразена концепция – но хей! Днес моето местенце става на 9. Завършва втори клас или поне след няколко месец ще го завърши, ако правописа на баща му не го спъне много неприятно.

Но като за 9 годишно си има нова бяла дрешка … сам му я уших, както стана ясно.

А иначе 9 години, макар и спорадично не са малко. Дори са си много. За 9 години що неща се създават и се унищожават – що приятелства се завързват и после изчезват … даже връзки се разпадат (Мило! Нямам предвид нас! И знам, че ме четеш … нищо че само като пиша тук). Преди 9 години, когато в изблик на скука създадох „Мислите на един идиот“ не предполагах, че толкова време ще оцелее. Не знаех, че ще ми донесе толкова позитиви – блога ми отвори вратите към нови приятелства, към нови познанства … нов опит и нави уроци …

Колкото и да е странно този блог ми свали настоящата приятелка – тя ми се мазни, че го изчела целия … и това преди 3 годни … или вече 4 (че с нея нещо не можем да оправим времето от което сме заедно). Но ми даде и възможност да търся и да намирам самоизява – да мога свободно да кажа какво ми тежи, какво мисля. Множество идеи и концепции с които боравя са се родили в бялото поле на WordPress-а (който май ще трябва да го сменям, защото почна да ми лази по нервите). Колкото и да е странно, много често сядам да пиша, точно защото съм графоман – искам да напиша нещо, закоето нямам ясна представа, друга освен че искам да го напиша … то взема че се появява … ей така – изниква от никъде. Къде технологично, къде еротично, къде хумористично, къде чисто логорейно – но се появява и се намира все някой който да го прочете.

Като за рожден ден, може би трябва да дам малко статистика или да направя някаква сериозна равносметка … но не. Равносметките са за след това … или за преди това. За самотните вечери, когато всичко е тъмно и ти е самотно … не че в момента ми остава време да ми е самотно … но това са едни други неща.

Може би трябва да има обещания … ей така като в политиката?

Аз поне моите, тези поети тук (защото не мога да ги забравя) съм ги спазвал (помните ли стоте поста за сто дни и други такива инициативи?) …

Но това е друга тема …

Благодаря ви, че 9 години НЕ МЕ четете, за да мога да продължавам да пиша … макар и спорадично. Обещавам да се опитам да съм по редовен … поне в писането, но несигурно за публикуването.

9 години по-късно –

Ваш,
Lucifer

3 Отговори на “9 години по-късно”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.