от Lucifer

Преди малко някой пусна във facebook статията „И вие ли го подозирате?“.

Аз съм патриот. Винаги съм го казвал. Роден съм българин и българин ще си умра. Да патриот съм, но не съм националист, въпреки знака за равенство който много хора слагат. И точно защото съм такъв, ми става много болно от поведението на нашите държавни мъже, които предпочетоха да игнорират българската жертва в кървавия атенатат.

Да, жертвата е българин, независимо дали се казва Мустафа, Михаил, Минг-Ши или Майкъл. Това е човек роден, израснал и отгледан тук. Работещ човек, част от това общество. Човек, като всеки един от нас. Българин преди всичко, независимо от името и религията му.

И като българин, умрял по време на военни действия, защото тероризма си е война, този човек заслужава почестите, които се оказват на всички други. Израелците ги прибраха с военни почести, а българина дори не го уважиха медиите. Имаше някакви кратки откъсчета за роднините му, при това взети на сила от хора изпаднали в покруса. На погребението на този човек не отиде никой от държавните ни мъже, въпреки че няколко часа след атентата всичките бяха на куп в зоната (не че нещо, но това си беше голяма грешка (от друга страна една втора експлозия или добре разположен снайперист, щеше да направи чудо за българската политика)).

Не може едно правителство, една държава, да дели гражданите си на групи. Не може да игнорират някого, само защото … абе не е баш българин … Ама си е, овчи глави такива.

Роден ли е в България?

Има ли български паспорт?

Работи ли в България?

Да. Да. И … ами след като са го взривили в автобуса, който е карал за да си изхранва прехраната – ЯВНО!

Дали този човек се е чувствал българин, не мога да знам. Дали е спирал и заставал прав на втори юни – не мога да кажа. Дали е окачвал българско знаме и се е гордял със страната си – и това не мога да кажа. И въпреки, че това е е важно – не е най-важното. Независимо от името и от празниците, които празнува. Дори независимо от това дали се е гордял, че е българин, той е. И като всеки българин загинал в изпълнение на служебните си задължения, заслужава уважение.

Не помня точно, но си мисля, че терористичния акт се смята за акт на военни действия (моля някой запознат да ме коригира, ако бъркам). Значи имаме българин пострадал по време на военни действия и то на територията на България. Тази България, в чиято конституция пише:

Чл. 4.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

[…]

Чл. 6.

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

[…]

Чл. 16.

Трудът се гарантира и защитава от закона.

И къде точно е тази гаранция за достойнството на личността умряла при терористичен акт на територията на Република България?

Не ме разбирайте погрешно. Гадно ми става. Не можеш да дискриминираш някого, само защото … ами може би … дали пък .. не е съучастник. Не – не е! Преди всичко, този човек е бил българин, който е работил. Трудел се е. Бил е част от това общество … и какво става – когато някакъв откачен го взривява, се оказва, че няма държава, която да го уважи, само защото името му не е съвсем българско или идва от регион в който преобладават мюсюлмани … и да не би някой да каже нещо.

Уважаеми държавни мъже – вие сте идиоти. Всички до един.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Ако някой терорист ме отнесе – не очаквам да се появите и не моето погребение, защото дори не искам името ми да се свързва с отрепки като вас. Благодаря.

2 Отговори на “Безхаберие държавно …”

  1. Подкрепям написаното, не сме народ, а мърша/цитата, знам, че не е точен/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.