от Lucifer

8361089793_695a9763c4_zПод поста ми за 50 shades of Gray (между другото – трябва да седна да напиша анализа и на другите 2 книги, но толкова да не искам да си причиня това мъчение) се заформи малка дискусия, за това що е BDSM и къде е разликата между BDSM и насилие.

Винаги съм започвал такива постове с думите „BDSM не е насилие“, но къде е разликата все пак? Защо това, че бия приятелката ми с колана, да е по различно от това което прави бай Ставри от село Уйново с жена си?

Разликата е, както някой сигурно вече са предположили, в това, че на приятелката ми и харесва и във всеки един момент може да ме спре. Не е нужно да се разревава или да моли за през сълзи. Не, достатъчно е да каже „Стига“ и аз ще спра.

Разликата между BDSM и насилие е много съществена и, в същия момент, изключително елементарна – BDSM е доброволност.

Някой да им проблем с термина?

ДОБРОВОЛНОСТ! Жената до мен е избрала да е с мен. Аз не я задължавам да търпи или да понася нищо, но и не и спестявам нищо. И точно тук е тънкия момент – дори и увлечен в играта и в причиняването на болка, аз внимавам за нея. Внимавам за това как реагира тялото и, къде я удрям, колко силно я стискам и къде съм я завързал. Понякога се налага да познаваш подчинените си по-добре от тях самите. Да влезеш в главата им и да ги пазиш от собствените им желания – колкото и да иска да я смелиш от бой с колана, от теб зависи да прецениш колко и до къде да стигнеш, така че не само после да не си личи, но и да не те намрази за изпълнението на собствените си желания.

В повечето BDSM отношения има нещо, наречено Safe Word. Понякога е е една, понякога са няколко, в зависимост от това, дали подчинената страна иска да спре или да се намали силата на това, което и се случва. Аз лично предпочитам да разчитам на партньорката си да ме спре. „Стига“ или „По-леко“. Без сложните думички … просто доверие – нейното доверие, че няма да прекаля и моето доверие, че ще ме спре. По-този начин запазваме отношенията си.

Дали ще е само в спалнята или ще пренесем тези отношения извън нея, важното е доверието в другия – да те спрат, когато се увлечеш. Доверието и взаимността са най-ценните … защото отвъд тях лежат всякакви капани. Дали ще е случайни наранявания, дали ще е престъпване на лимити, всичко останало се намира отвъд доверието и правото на избор.

Доверието към другия … и доверието на другия към теб.

Желанието да откривате нови граници и хоризонти … да се опознавате един друг … за да си имате по-голямо доверие. Да прекосявате заедно непрекосими до преди това бариери. Бариери, разположени  там където най-трудно се прекосяват – бариерите в главата на двамата – доминиращия и подчинения.

Няма книга с правила. Няма серия от инструкции, които да ви покажа и да ви кажа това е BDSM. Няма показател, по който човек да различи обикновения насилник от доминиращата BDSM личност. Има три основни правила – SSC (Save Sane Consensual /Сигурно С умисъл и По взаимно съгласие).  И точно тези три малки правила са голямата разлика между двете. Може да тероризирам приятелката си на публично място … да я пошляпвам по задника и да и причинявам болка, но ще спра ако не и харесва и ще откача много лошо, ако видя някой да прави същото с човек на който не му харесва. Има една много тънка граница между двете – доброволността и взаимното удоволствие и ако се прескочи тази граница, остава само едно животинско състояние, което не е нито цивилизовано, нито дори човешко …

И не, това не са двойни стандарти … защо на мен да ми е позволено, а на муцуната срещу мен да не и е?

Защото, когато аз плясна приятелката ми по задника или я зашлевя, знам как да го направя, така че да не и навредя. Освен това знам, че и харесва … моментната болка … изтръпването … публичността … дори малкта доза унижение … аз ще съм до нея после, за да я прегърна, когато иска да се сгуши в мен. Ще съм там и за да и кажа, че е прекрасна …

Доброволност и доверие … и взаимност … толкова взаимност, колкото не можете да си представите – всеки получава по нещо от тези отношения и е доволен от тях …

А вашата връзка такава ли е? Получавате ли всичко, което желаете и давате ли всичко, което другата страна желае?

Ваш

Lucifer

Снимка: Soket Chup

2 Отговори на “BDSM и насилие …”

  1. Уважавам хората, които знаят какво искат и могат да го кажат на партньора си. Уважавам смелостта да стигнеш до собствените си граници, особено пред публика. Винаги съм смятала БДСМ за връзка основана върху взаимно доверие и общи сексуални интереси.
    Истината е, че в повечето случай в една връзка (независимо от какъв характер) упражняваме сложен танц на взаимна толерантност (а понякога просто търпимост). Чудя се до каква степен една средностатистическа връзка ще издържи на доверието и откровеността на БДСМ – а.
    Имам предвид способна ли е една двойка да оцелее, ако партньорите застанат един пред друг без „грим“, толерантност и тактичност. Просто такива каквито са и заявят точно какво искат от живота и партньора си. Убедена съм, че поне 80% от хората изживяват целият си живот без да са посмели да направят или поискат това което желаят. Дали е възможно? Ти казваш, че ТЯ ще те спре, ако се отнесеш и ти разчиташ на това. А дали съпругата смее да каже на мъжа си, не гледай цяла неделя футбол, а ми обърни внимание, защото връзката ни се разпада и ме губиш?!
    Погледнато така, коя връзка е по-здравословна за партньорите?! Чудна работа.

Вашият отговор на нел Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux