от Lucifer

Нещо мръдна там … в храстите … зелено ли беше …

Запотен визьор … звука от собственото ти дишане … и онова движение там … зелено ли беше ?

Някой приклекна зад дървото …

Няма да ми избягаш, мамка ти …

Три крачки в ляво … ниско … зад камъка …

Да … ето го там …

Прицели се …

Стреляй … коригирай … стреляй … стреляй …

Ще ми бягаш, а?

Леко приплъзване по задник по мъха …

Стреляй … стреляй … стреляй …

УБИТ! – чува се из зад дървото.

Кратък момент на триумф …

Още малко в ляво … на долу по склона … отиди да помогнеш на левия фланг …

Зад камъка … някой идва по пътеката … залегни … там … зад къщата … прицели се между дървото и къщата … спокойно … той ще излезе …

ПЛЯС! Удар в ръката от ляво!

МАМКА МУ.

Изправяне с вдигнати ръце и оръжие …

Така горе долу протече първият ми paintball. The rush …

Преди няколко дни във facebook ме поканиха на paintball евент тази неделя … между две нощни … от 10 сутринта … красота. Трудна нощна, с работа като никога, но успях да си открадна час – два сън, колкото да не съм без хич.

Сутринта се прибрах в 07:00 и в 08:45 бях станал, за да мога да стигна на време. Едно кафе, дрехи и cheat в раницата и бях готов.

Искам да подчертая, че това ми беше първия, ever, paintaball … И не това не е оправдание, че за 5-те игри дето изиграхме имам само 3 фрага. И това, че не бях доспал не е извинение и зацапания визьор на маската – също. Не се извинявам – защото следващия път ще съм по-добре подготвен.

Но както и да е.

Няма такова изживяване.

Едновременно освобождаващо и супер надъхващо. Терена на който играхме беше гориста местност с 3 постройки и много дървета и камъни. Тъй като бяхме 2 компании от общо 39 човека, ни разделиха на 2 отбора – половината от едната компания, половината от другата. Идеята беше единия отбор да заеме позиции, а другия да се опита да го изтласка от тях. Нещо тип King of the hill, като победителя беше отбора с най-малко жертви 15 минути след първия фраг, като при равен резултат – защитниците получаваха победата.

Няма такъв adrenalin rush … няма такова изживяване. Знам, че не е съвсем като в истинска битка и се надявам да не ми се налага да прилагам уменията научени в този ден в истинско сражение, но това е ненадминато.

Разбира се не може и без жертви. За моя радост не ме уцелиха на много важни места – 2 синини на гърдите и една на гърба, тази на ръката от първия път и другите 2 пъти мога да кажа, че за мое съжаление ме взеха с headshot.

В един от случаите, когато се наложи да отбраняваме позиции се бях скрил зад една скала и държах 4-ма от зелените (аз бях от черните) притиснати в дупките в които ги бях мернал. 5 минути размяна на изстрели, без да ме улучат, въпреки постоянния огън. По принцип зад гърба ми трябваше да има мои хора, които да ме покриват … но по незнайна причина получих headshot от страната от която трябваше да са се прикрили моите хора. Не знам дали някой се е промъкнал или е бил заблуден куршум … но цицината ще ми напомня дълго време да не разчитам друг да ми пази гърба.

Последната – 5-та игра също беше интересна: изкарах я почти цялата сляп, което не ми попречи да се изкатеря по скалите за да отстрелям противника, който се опитваше да се домогне до снайпериста ни. Бях се прикрил зад една скала и дебнех противника, когато за свистяха изстрели … десетки топчета се разбиваха в скалата над мен пръскайки се и обливайки визьора ми с боя. По правилата, а и за собствената си безопасност не трябва да сваляш маската докато си в бойното поле, за това я размазах колкото можах, за да имам някаква, макар и малка видимост.

В такова състояние успях да се изкача за да пресрещна противника, притиснал снайпериста ни. Стигна се до нещо подобно на дуел – кой първи ще улучи другия. Знам че го взех с headshot, директно във визьора, защото само визьора му се виждаше над камъка зад който беше залегнал.

Ако можете да съберете стабилна групичка хора – сериозно ви препоръчвам да се насочите към някой paintball трасе. Няма толкова голямо забавление. Адреналин … стреляне … изобщо първичен кеф. Аз като ви казах преди няколко поста, че войната е основна движеща сила на прогреса – вие не ми вярвахте. Войната е заложена в нас и painball-а е една малка демонстрация на това.

Ваш,

Lucifer

Снимка: cambiodefractal

 

Пост 55 от поне 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux