Експеримент или добро изкарване, а защо не и двете?

Тези от вас които ме познават знаят, че съм любопитен до болка … или по-скоро до глупост и обичам да си правя експерименти, независимо дали със себе си или с някой друг.

Снощи ми се отдаде възможност да проведа поредния, този път на социална тема… Знам, че звучи много научно и така на татк, но всъщност експеримента беше много прост – бях поканен на рожден ден в компания с която намх обща сфера или други допирни точки освен рожденничката. Идеята на експеримента беше да разбера дали още ме бива. Е не съм доволен от резултатите, но това по-късно…

Бях поканен в 21:30 в A Longue-шикозно заведениице с приятна музика на плажа. Ок шикозно … няма проблем за мене – черен панталон, черна риза, черни обувки (пълна липса на въображение или уникален стил) с бяла роза в ръка. Пристигам с леко закъснение, разбира се (не повече от 10 мин) и ми показат сепарето отделено за нас. Там заварвам рожденничката и … някаква мадама за кяото единственото което ми идва на ум е… „Хмм! Тука ще става приятно“ – си мисля… да ама като съм забравил как да се държа? След 15 минути осъзнах, няколко неща:

1. забравил съм как се говори – нямам предвид вербалната комуникация, като такава, а по скорио възможноста да разучиш сабеседника (в случая събеседничката) и да подбереш подходяща тема за разговор.
2. сърбят ме ръцете – имам предвид буквално. Не беше защото исках да я вържа…просто ме засърбяват ръцете покрай красиви жени. Едва си ги удържам за мене си, имам предвид ръцете.
3. Тази ми харесва – минавайки покрай мене на път за някаде си пролича, че под ефирната рокличка, която по-скоро приличаше на нощничка е ами по фантазия… Знаете ме какъв съм мръсник, а и знаете колко богато въображение имам… Е ръцете ми обходиха момичето най-мръснишки, но си стегна само до там (Ели, идеята с ухото беше много хубава и щеше да се получи, ако се беше постарала)

Почти цяла вечер си играх, но се опитах да се държа прилично: знаете, че на мене ми трябва малко „свобода“ за да си взема каквото си искам (щом доакто ми се натискаше не я сграбчих да я бутна на мекия диван и да видя до къде мога да стигна, смятайте колко съм се удържал… ама не исках после рожденничката да ми се сърди или да си има проблеми с приятелката си я)

Продължението в пиано-бара също беше запомнящо се, но то просто беше приятно, забавно, изненадващо весело. Хареса ми и то много!

bdsm_bitch, както казах и снощи, много ама много благодаря!!! Забавляваш се неимоверно!

Ваш,
Lucifer!

P.S.:Колкото до резултатите от експеримента ми в социално отношение… еми оказва се, че покраи BDSM и компютрите се асоцилизирам! Много неприятно, но не мисля, че е патологично!