За честта и честността …

Днес (аз още от снощи де, но ми се спеше) искам да пиша за честта и честността и за това, че на някои хора им липсват и двете.

Винаги съм твърдял, че нямам съвест, но имам чест.

Това е малко странно и абстрактно понятие, което няма нищо общо с честността …

Честта … за мен това е да правиш каквото трябва, въпреки цената или последствията и най-важното да спазваш договорките с хората …

Аз съм подло създание. Без морално или просто с много изкривен морал, но когато имам договорка с някого аз си я спазвам, когато се налага да направя нещо – аз го правя. Какво да правя обаче, когато отсрещната страна нарушава договрката?

За мен избора е ясен – да го науча, че не е добра идея да правиш такива неща … да го науча по възможно най-бруталния начин, че така не се прави, така че следващия път когато реши да наруши договорка с някого, да се замисли 200 пъти.

Това няма нищо общо с честността, която както вече бях писал не притежавам.

Хората без чест, не заслужават дори да ги уважавам, а аз уважавам дори враговете си.Те дори не са ми врагове, те не са и приятели, просто създания край мен, които поради липсата на избор се налага да търпя …

Всеки трябва да има чест, дори да няма честност … иначе как ще носим отговорност за действията си?

Ваш,

Lucifer