от Lucifer

Днес … по-скоро вчера отново ми напомниха колко преходен е живота.

Един добър приятел си замина. Човек, на когото знаех, че мога да разчитам.

Онзи ден си мислех за него и се усмихвах при спомена за неговото „френд“ и за всички пикантни историйки които разказваше. Щях да му се обадя днес. За по кафе/бира, но май няма смисъл, а?

За пореден път се убеждавам, че времето не чака никого и Смърт не пропуска. Никой не живее вечно, за това и не бива да си губим времето, а трябва да живеем на пълни обороти, без страх от после … защото после винаги е еднакъв

Иска ми се да вярвам, че ако има нещо отвъд, то той е намерил това което е търсил.

Но знам, че няма да ни напусне съвсем, докато още го помним. Докато все още има някой, който се смее с него и се забавлява с него.

Винаги ще се усмихвам на спомена за високия, усмихнат мъж с големите очила, който не спираше да говори. Ще помня времето изкарано с него, когато нямаше къде другаде да се подслоня. Не беше идеален, но беше добър човек. Беше приятел. Ще го помня …

Знам обаче, че изживя живота си напълно и се надявам, че когато застане пред този който ще го съди, да застане с неговата широка усмивка, и с неговото „френд“.

Ще те помня, приятелю.

И ще разказвам на всички за теб.

IN MEMORIAM …

Един отговор за “In memoriam …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.