За да приключа календара (ще пиша и ще говоря за този календар на по-късен етап) ми се наложи да направя бърза сметка колко събития съм направил за миналата година и отговорът беше „само“ 47. Това не е толкова много, като се замислиш. Но това са събития, за които нося основна роля и съм пуснал да се случват.
Защо толкова се засилвам да правя неща? Защо ми е толкова важно да организирам и правя, да създавам?
Най-простия отговор е защото няма кой друг. И до някъде наистина е така – няма кой друг да даде от времето си и да се заеме с правенето на някакви чисто организационни неща. От друга страна обаче и нещата трябва да се случват на ниво. Гони ме някакъв перфекционизъм – някакво желание да правя качествено нещата. Да ги карам да се случват по някакъв начин така че да се гордея с тях. Или по-скоро да съм доволен от резултата им.
За това и съм се заел с толкова много неща – трябва да има движение. Трябва нещата да се случват за да … ами за да се случват … да мога накрая да кажа, че все пак съм направил нещо. Нещо за себе си и нещо за другите. Направил съм така че нещата да се случват и са се случили …
За това и приемам всяка нова идея за правенето на нещо много сериозно – защото неща трябва да се случват и да се правят … и то да се случват и да се правят по някакъв начин и на ниво. Не просто ей така – да има. За това и тази година ще гледам да са повече. Да се случат повече.
Пък ще видим в края на годината дали това което съм направил си е струвало. Без заричане, без обещания – просто дали това, което съм направил отговаря на това … знам ли … на собствените ми изисквания.
Но ще видим – годината все още е пред мен.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар