от Lucifer

Интересни са ми хората с крайни мнения …

Или по-скоро да кажа, че са ми безинтересни. Някъде там, в крайността на мнението си ми стават скучни, но за това пък ме дразнят едно много хубаво. Има нещо в крайните мнения на хората … такива надъхани, блъскащи се в гърдите …

Странно ми е крайността на мнението на някого. Имам предвид не убедеността в правотата, но готов да го защитава мнение, а онова – АЗ СЪМ ПРАВ И ВСИЧКИ ДРУГИ БЪРКАТЕ ИЛИ НЕ МЕ ХАРЕСВАТЕ! Ето тези хора ми лазят някак си по нервите. Не знам защо … дали защото ги виждам как превръщат дребните си комплекси в мания за величи или защото държат да бъдат признати за прави въпреки всичко и всички …

Аз съм човек със собствено мнение. Има точки, по-които съм краен, но винаги съм готов да се защитя. Да седна и да извадя нужните доказателства и да защитя тезата си. Да се изправя срещу критиката на мнението си и да го опазя. Да се боря и да го защитя. Не съм от хората, които ще започант просто да повтарят АЗ СЪМ ПРАВ!

Тези, обаче, които смятат че крайните им мнения са правилни само защото са крайни и само защото са техни … заставащи срещу теб и повтарящи, че това, което казват е това което е и няма друга гледна точка. С такива хора е все едно да спориш със стена … или с телевизор.Някак си тези хора ми ходят по нервите … дали защото вярват в безграничната си непогршимост или защото не виждат че самите те може да допускат грешка.

Или просто избиването на коплекси от някого ми идва в повече. Не че аз самият не съм склонен да избивам комплекси, но хей, аз никога не съм твърдял че съм ултимативно прав.

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.