от Lucifer

За какво са ни иначе приятелите, ако не да ударят едно рамо когато имаме нужда от тях. А това едно рамо, понякога може да е много странно.

Всеки от нас има онзи откачен приятел, който ни моли да направим най-странните за нас неща, но въпреки това ги правим, защото за какво са приятелите, ако не да им помагаме?

И колкото ти е по-близък приятеля, толкова по-откачени, за теб самия, неща успява да те накара да направиш. Ей така, без да се замислиш успява да те убеди да направиш нещо, което дори не ти е идвало на ум до този момент, ей така без да се замислиш. В един момент подхвърля идеята за нещо и преди да се замислиш, вече е късно да откажеш … и започваш да се въртиш и да се чудиш, ама какво да се направи – за приятелите всичко.

Приятелите са наистина най-ценното нещо и колкото са по-откачени, толкова по-добре, защото и те, ей така, без да се замислят са готови да направят нещата, които искаш от тях.

Някога бях синтезирал, че приятел, това е човек, който можеш да използваш по най-безумния начин, защото знаеш, че и той ще използва теб. Но приятеля е човек, който винаги е готов да ти помогне, така както ти ще си счупиш краката да му помогнеш на него. Човек, който може да ти се обади след година мълчание и без да се замислиш, да му кажеш – „Да, разбира се! Всичко мое е и твое! Какво точно ти трябва?“

Аз поне мога да се похваля, че съм богат от към приятели. Може да не са много като бройка, но винаги има кой и за какво да ми удари по едно рамо.

Благодаря ви, приятели … и да си знаете, че и аз ще ударя рамо ако си поискате.

Ваш,

Lucifer

Снимка: L Lemos

 

Пост 92 от поне 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.