от Lucifer

8674506709_0011e45c1c_zКак започваш текст към някого, когото, толкова дълбоко уважаваш, че дори 10 години по-късно, след като живота те е сблъскал с хора всякакви, с големи и малки личности, приказвал си си с кметове, бизнесмени, професори и всякакви други, знайни и незнайни хора, все още не можеш да мислиш за този човек на първо име и в главата ти, винаги звучи неправилно да използваш собственото име?

Как започваш текст към някого, който до толкова някога е помогнал за превръщането ти в човека, който си, че ти е трудно да мислиш за него по друг начин освен като учителя, който е бил – не приятен, не милостив, понякога дори и не мил, а взискателен, изискващ, но в някакъв смисъл най-добрия учител, който си имал. Човека, който ти е показал, че единствения начин да постигнеш повече е да изискваш повече и да награждаваш това повече, когато го получиш, за да изискваш още, както от себе си така и от другите.

Преди няколко дни написах най трудните 5 изречения, които съм писал до сега. Какво можеш да кажеш на учителката, която е помогнала, до някаква степен, да те превърне в това което си. Един от малкото хора, които са повярвали, че можеш повече и са изисквали от теб повече. Повече не от това, което искат, а от това което можеш да им дадеш.

Това е един от, може би, най-важните уроци, които някога съм научавал и то урок преподаден върху мен – не е важно какво ти трябва, ако човека срещу теб има потенциал за друго – искай повече от това за което го бива, а не от това, което ти е нужно на теб.

Докато не седнах да пиша това писмо с което исках да поканя една от гимназиалните си учителки на срещата на класа, не се бях замислял точно колко трудно било да се пише. Не защото нямам муза или желание, а защото искам да кажа хиляди думи … и нямам нито една, която да е достатъчно добра.

И все пак трябва да кажеш нещо, нали? Защото ти си човек на думите. Ковеш ги и ги използваш … не може да нямаш какво да кажеш …

И стоиш пред това „Здравейте госпожо „ защото нещо в теб, дори не ти позволява да напишеш „г-жо“, не защото няма да е достатъчно уважително … но какво да кажеш? Какво искаш да кажеш в това писмо? Какво искаш да направиш с него?

Все пак писмата, поне електронните трябва да са кратки и ясни. Няколко изречения, с които да предадеш толкова много … и все пак успяваш да се събереш в 5 … хайде шест … и от долу слагаш едно „поздрави, Станислав“ … което стои малко безлично … но какво можеш да направиш? Все пак тя е един от хората, които са те учили как се пише писмо, пък било то и на чужд език и някак си не върви да оставиш писмото недовършено, без поздрави и име …

5 изречения, които всъщност се оказват едни от най-тежките, които някога съм писал. Не защото нямам какво да кажа, а защото имам толкова много да кажа, а се налага да бъда кратък и ясен с човек, който толкова дълбоко уважавам, че нещо вътре в мен ме спира да използвам първото му име, както съм правил с политици, актьори, и всякакви други големи.

Сигурно, някога ще ми се наложи да пиша по-труден текст, просто не мога да си представя каква ще е причината.

Ваш,

Lucifer

Снимка: Dr John2005

Един отговор за “Трудни текстове …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.