от Lucifer

Още в началото искам да кажа, че разглеждам това от чисто теоретична гледна точка. И разсъжденията ми са си чисто мои, не твърдя че съм специалист и разсъждавам просто, като човек, който по една или друга причина знае за какво става дума.

В неделя бях на срещата на форума в Пловдив. Прекарахме си добре, много приятно. Имаше си дозата заяждания с Цецо, но по-скоро и от двама ни бяха малко повече по навик и защото се очкава отколкото от нещо друго (започнал съм май да одъртявам и аз, но това е друга бира). В бара после Цецо обаче спомена много интересн въпрос поставен във форума от една девойка. Ще потърся точната дефиниция и ще я сложа, но както той го представи въпроса е бил точно „Какво би станало с доминиращите без подчинените?“

Нека обаче го перефразирам. „Доминиращ“ и „подчинен“ не обхващат всички нюанси, а точно нюансите са това, което ме интересува. Нека вместо „доминиращи“ използвам английското „Top”.  „Top” се използва общо за този който е „отгоре“ в дадена ситуация. Била тя B/d, D/s или S/m. Говорил съм за тези съкращенийца в поредицата „Извратеност for dummies”. Докато съответно общото за висчки в подчинена рола в тези отношения се нарича “bottom”, като тук отново има цяла група нюанси, поведенчески фактори.

Всеки един от нас по различен начин дели хората с които се среща и в зависимост от това го харесва или не. Признаците по които най-често аз класифицирам хората от горната страна на нещата са отговорите на няколко прости въпроса: „Какво е за тях BDSM?“, „За какво им служи?“, „Какво практикуват?“. Както и още много „признаци“ по които се опитвам да класифицирам различните „Tops“. Защото човек за който BDSM е игра в спалнята, която му служи за разнообразие в секса и се изразява в завързване на партньора, се различава от тези за които BDSM е скрита страст, която не смеят да признаят пред постоянната си половинка и налага да кръшкат за да удовлетворяват желнието си да се почувстват специални, като карат някое подчинено създание да ги нарича „Господарю“, докато им сервира пиене по едната каишка на врата.

Навлизам в толкова детайли, в опита си да бъда по-ясен. Защото BDSM и взаимоотношения, като цяло, за всеки един от нас означават нещо различно. И макар понякога гледните ни точки да съвпадат, няма двама индивида, независимо от коя „страна на камшика“ са, за които нещата да са еднакви. За това ще се постарая да изразя собственото си виждане.

Какво би бил някой като мен, ако в някакъв момент изчезнеха подчинените?

Това е чисто теоретична ситуация и ще я разглеждам като такава. Всеки от нас има своите малки мрачни нужди. Нужди и желания, които в повечето случаи можеш да контролираш. За някои това е алкохола, за други – наркотиците, за трети – хазарта. За мен – насилието. И макар да имам предвид насилието по един много специфичен и доброволен начин, ако не мога да си получа дозичката, то започвам да я търся по друг начин.

В един свят без bottoms, тези за които BDSM е само игра или фантазия, може би ще успеят да се спасят. Да намерят някакво спокойствие отдавайки се на ванилата и отказвайки се от тези си влечения. Дори тези, за които е избиване на комплекси, ще намерят някакъв друг начин.

Но ще останат „наркоманите“ без избор.

Такива, за които проявата на насилие в леглото, над партньор, който го желае и приветства е толкова много неща: освобождаване, грижа, близост, дори нежност и израз на съкровена привързаност, колкото и странно да звучи. Защото човека, който с желание приема това, ти е много много скъп …

За тях остава едно единствено нещо – да спрат да функционират нормално в това, което наричаме общество. Знам, че за някого ще звучи странно, но реално погледнато е това …

Защо да спрат да функционмират, ли?

Ами лесно – има два пътя по-които това желание за насилие ще избие. Това е нещо, което се поддава на контрол, но рано или късно не издържаш и става по-силно от теб.  И когато загубиш контрола над тази мрачна част от теб, тя или те насочва срещу себе си или срещу другите…

Автоагресия … автосадизъм …

Имаш нужда да причиниш болка … да стовариш агресията си върху някого, но няма никой край теб или си задържал достатъчно от себе си за да не искаш да нараниш невинни и нежелаещи, за това я насочваш към единственото създание, което можеш – теб самия. Самиразрушителни желания и мисли.

И момента отминава и за малко пак си ти … и мрачното желание го няма за момента …

Агресия и насилие …

Другия път по-който може да избие. Беззащитни … не желаещи жертви. Липса на контрол … с единствената цел – да си получиш дозата насилие … да освободиш напрежението, което се е натрупало в теб … да излееш мрака … и желанието.

Какво биха били доминиращите, без подчинените?

Рано или късно биха се превърнали в животни … дали саморазрушващи се или рушашти всичко около тях е без значение.

Но въпроса, който ме интересува е – какво ли биха били подчинените без нас?

Ваш,

Lucifer

5 Отговори на “Какво биха били доминиращите без подчинените?”

  1. Логично е да се помисли, че без доминиращите подчинените (т.е. тези от тях, за които подчинеността наистина е страст) биха почнали да се самонараняват.

    • Тези за които подчинението е страст не мисля, че биха се наранили. Болката не е подчинение, все пак. А подчинението няма как да го … изфабрикуваш.

      Тези, за които тръпката идва от болка или от друг физически стимул – да. Но тези за които идва от усещането за власт над тях?

  2. Имаш малко объркана логика, но е нормално. Обвързан си с темата и безпристрастно не можеш да пишеш, а и няма да е в твоя полза ако го направиш.
    Познавам „животни“ – едни започнали на 20 , други на 40 – тези на 40 кога точно са станали „животни“ според теб. А други които въпреки ‘знанието’ за съществуваето на противоположен не осъществяват такива контакти дали са почнали животинската трансформация или вече изнасилват? Тези ‘доминиращите’ на които морала им е на потенциални изнасилвачи се гаврят с хора и без абревиатурата бдсм, пак със същия потенциал, но по-умни – сега пълнят бдсм форуми щото е безплатно и безнаказано.
    Защо преди демокрацията на яве излизаше само тъмната страна на така наречениете ‘топ’ – изнасилвания, садизъм над невинни ? Сега намаляват ли тези престъпления при наличието на явно предлагащи се подчинени? Защото каквото и да правят подчинените без вас, то света ще е едно по-спокойно място. И аз като един подчинени бих казал – да цената си струва, бих жертвал щастието си в името на щастието и спокойния живот на другите и на невинните. И да покрай сухото гори и мокрото, само че според теб всички са мокри и рано или късно стават животни!?

    • Ще ми се все пак да разбера, кой се крие за този no name, но и така ще ти отговоря.

      Много пъти съм казвал, че не трябва да се бъркат понятията. Едно от основните неща в „абревиатурата бдсм“ е доброволност. Всичко в което няма доброволност е престъпление. Нека все пак правим тази разлика, става ли?

      И не съм казал, че всички стават животни. Казвам, че потенциала присъства във всеки един. В някои случаи си остава потенциал … в други … еми в други – тези хора или трябва да отидат в затвора или да срещнат по-голямо животно от тях.

      P.S.: Ще оценя, ако изказвайки мнение, застанеш зад него като себе си, а не се криеш. Това поне показва, че имаш мнение, което защитаваш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.