Снощи, ей така, за да ми е весело взех че си затрих една от пощите … Ей така, без да искам 5 години кореспонденция се превърнаха в разпилени по адлечен хард диск електрони …
Разбира се първата ми реакция беше да избеснея на тъпата, малоумна грешка.
После – да се опитам да възстановя бекъпа на сървъра … само за да се сетя, че поради вече умиращия хардуер, нямам скорошен такъв. Нищо. Реших да прежаля последния месец от кореспонденцията в тази своя поща с надеждата да спася по-старите неща …
Разбира се, бекъпа се оказа ядец. Последния бекъп представляваше нещо от сорта на 1/3 от целия пощенски сървър … и то грешната 1/3.
Тогава, нещо интересно ми направи впечатление – тъй като Thunderbird използва mbox файлове за да пази копия, дори на IMAP достъпните папки, INBOX-а в профила на изтритите писма беше … 1.6 GB. Докато самите писма бяха едво около 170 …
Това разбира се ме наведе на мисълта, че нищо не се губи. Проверих и настройките … и наистина под Synchronization & Storage има опция Don’t delete any messages, която отгоре на това е и отбелязана по подразбиране.
Ок! Значи има шанс. Дори не шанс – а направо може да се възстанови … сега да видим как.
Първата ми идея беше да направя чист import на INBOX файла от профила си в локална за машината папка …
Греда … или както още се казва „Abas penis crustom!“
Тогава се зачетох, за това как Thunderbird се занимава с писмата, които са изтрити … след като не изчезват от INBOX, какво, да го …, прави с тях?
Оказва се че им вдига флаг за изтрити … без да ги трие наистина. Просто при индексация системата ги смята за несъществуващи … и не ги импортира.
Супер! Както се оказа из Интернет може да се намери и програмка, която се грижи точно за това!
Програмката се казва Thunderbird Reset Status и можете да я свалите от http://apveening.a61.nl/software/ … разбира се хром ми изпища че е malware … но какво ти разбира хром …
Използването и елементарно – стартирате я, насочвате я към INBOX файла … и гледате как до него се създава INBOX.mbx фаил, който в последствие става със същата големина …
И това е файла, който си импортвате в локалната папка …
(после можете да си го копирате обратно в IMAP-a. Аз тъкмо чакам да ми пуснат пощенския сървър за да направя точно това)
Надявам се това бързо ръководство да помогне на някого, защото не мен ми отне 4 часа да намеря правилното решение … да живее архивиращата способност на Thunderbird … вече няма да се оплаквам от 4GB поща …
Вашият коментар