от Lucifer

Да мислиш или да чувстваш …

Кое е по-добре?

Искам да ви поставя този малък въпрос.

Аз лично мисля.

За мен живота е сбор от множество променливи, които си взаимодействат и целта е просто да вземеш всички предвид. Да видиш връзката между действията на хората и собствените ти действия и да прецениш какво да правиш.

Защо?

Защото съм човек на логиката и разсъждението.

Намирам, че ми е по-лесно да се доверя на мигновената преценка на ситуацията. Понякога ме обвиняват, че съм безчувствен, че не ми идват нещата от вътре … и може би е така, но поне се старая решенията и действията ми да не са „замъглени“ от неконтролируемите импулси на това, което наричат чувства. За мен е изключително важно да знам, че аз съм направил съзнателен избор, взел съм предвид нещата и това е логическия извод до който съм достигнал.

Чистата мисъл ми дава и друго ценно, поне за мен, качество. Да разделям нещата. Да виждам множество „равнини“ на нещата които се случват и да не им позволявам да се смесват. Загрижеността няма нищо общо със секса, секса няма нищо общо с загрижеността. Аз мога да си позволя да виждам нещата с всички техни причини и следствия и да ги оценявам подобаващо, без да позволявам, на пример, егоизма на дадена постъпка да помрачи хубавите резултати от нея.

Това са двете най-важни предимства на мисленето, пред чувстването:

Обективна оценка(или поне до колкото е възможно) и детайлно разглеждане на нещата …

Има и множество малки, например:

Не се ядосвам за глупости.

Шанса да си изтърва нервите и да допусна някоя грешка е минимален.

Запазвам хладнокръвие дори при екстремни ситуации (до колкото мога).

И други малки детайли …

А за вас?

Мисли или чувства … ?

И защо?

Приемете го за своеобразна щафета, като ще ми е приятно да прочета и вашето мнение.

Приканвам @Ivona_d, @Saaabina и @IvCleo, ако имат желание да се включат. Както и всеки друг, на който му се мисли по въпроса.

Ваш,

Lucifer

4 Отговори на “Да мислиш или да чувстваш …”

  1. Най-добре би било за мен и двете да вървят ръка за ръка. Аз съм от другия тип хора – винаги се доверявам на интуицията си, онзи вътрешен глас, който няма как да заблудиш – след това преценявам ситуацията от всички ъгли и взимам решение

  2. Защо мислиш, че би се ядосвал за глупости, ако се оставяше на чувствата си? Ако глупостите не те караха да се чувстваш ядосан, няма да се ядосваш за глупости, дори и да се оставяш на чувствата.

    Иначе чувствата не правят една оценка по-малко обективна, защото дори разсъждавайки рационално, пак виждаш света през твоята си призма => субективно. Но едно обмислено решение определено е просто по-добре аргументирано и това сигурно ти дава чувството ( 😉 ) за обективност.

    Иначе good for you, че си си избрал страна и я аргументираш убедително пред себе си 🙂

Вашият отговор на Agaq Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux