от Lucifer

Аз съм първият, който ще си признае, че се самозаблуждава … и дори се смятам за истински майстор в това да лъжа самият себе си … мисля че съм го казвал вече?

Но да бях само аз … всеки от нас има своите самозаблуди … неща, които не иска, не смее или просто не може да признае пред самия себе си и за това ги оплита в части истина, части фантазия и големи дози желание, за да ги представи, къде по желание, къде неволно пред собственото си съзнание. Всички го правим – никой не може да каже, че не се заблуждава сам за нещо.

Предполагам, че неволните самозаблуди не могат да бъдат контролирани, но ми интересно защо използваме съзнателните?

Защо всеки от нас предпочита да види истината такава каквато иска да е, от колкото такава каквато е?

Това се отнася и за мен самият. Дори, и най-вече аз бягам от чистата истина. Не че не мога да я приема, но по-скоро не искам. По-лесно е.

Може би една от основните неща, които не желая да приема е … че не винаги съм  виновен. На скоро едно създание, на което държа, много твърдо натърти, че трябва да спра да си вменявам вина (не, това няма общо със случая с чуждата лудост) и че има моменти, когато наистина нещата не зависят от мен. Много е трудно да приема, че може да не контролирам изцяло ситуацията. Изпитвам панически страх от самата мисъл за това … за това предпочитам да смятам (да се залъгвам), че вината винаги е моя.

Това не ми пречи да виждам истината. Розовите очила, през които гледам реалността, не ми пречат да възприема нещата такива каквито са. Просто предпочитам да ги осмислям по украсени … през спектъра, който ми е по-удобен.

Не бягам от истината… или ако го правя го правя съвсем съзнателно. Понякога истината си е болезнена. Истината си те жегва и предпочиташ да използваш хиляди малки лъжи пред самия себе, които да ти помогнат през повечето време … до тогава, докато имаш сили да ги поддържаш.

„Тя не ме интересува!“

„Не ми пука какво се случва.“

„За мен няма значение …“

Да, аз съм достатъчно честен пред самия себе си. Признавам истината. Приемам я … и после я маскирам за пред самия себе си с малките лъжи, които ще я направят по-поносима. Спестявам си … жегването от повечето моменти в които, поглеждам истината такава каквато е.

Защо повечето?

Може би просто защото от време на време се налага или да приемем истината и да я погледнем или просто не ни достига силата да поддържаме собствените си заблуди. Но, по която и да е от двете причини, истината излиза за пред самите нас и ако не сме избрали сами „окраските“ и … нещата стават много по неприятни от едното гадно жегване.

Всички ние имаме нужда от самозаблудите. Може да сме честни с хората, край нас, но много рядко сме честни със самите себе си. Използваме лъжите, които изричаме пред самите себе си по различни причини: за да ни е по-лесно да приемем нещата, за да се понасяме самите себе си по-лесно … а понякога дори просто за да можем да живеем по-лесно със самите себе си.

Всеки си има своите причини и своите лъжи.

А какви са вашите?

Ваш,

Lucifer

Снимка: CrazyFast

 

Броячът показва 83 дни 20 часа 06 минути и 38 секунди, а това е пост 20 от поне 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.