от Lucifer

От време на време всеки от нас се сблъсква с нещо за което не е подготвен. Дали ще е земетресение, дали ще е пожар, дали ще е просто нещо, което изисква бърза реакция и мислене по нестандартен начин … и тогава вече се проявяват хората. Тогава малките действия правят впечатление.

Когато се сблъскаш с непредвиденото, тогава се проявява характера. Ако се поддадеш на паниката, ако оставиш емоцията да те погълне … ако не успееш да се противопоставиш на импулса, вместо да разчиташ на мисълта … тогава си загубен.

По време на бедствия – били те физически или емоционални – трябва да запазиш това което си хладно и неподлежащо на паника. За паника, сълзи и страх ще има време после. След като си се спасил, след като си се погрижил за хората … после, когато анализираш действията си и действията на другите. После, можеш да се паникьосаш, после можеш да страдаш. Когато има нужда от теб, трябва да запазиш „главата на раменете си“ и да действаш така както знаеш.

Емоцията е силно нещо – заплашителна вълна, която е там за да те удави. За да погуби здравия ти разум. През останалото време емоцията може и да е приятел, но в момент на криза е противника вътре в теб с който се налага да се справиш. Защото когато ти се налага да се справяш с нещо, с което не си предполагал, че ще ти се наложи, хладината на чистата мисъл е това от което имаш нужда. Не емоцията …

Ние сме емоционални създания. Радваме се, тъгуваме, ядосваме се, но най-вече се страхуваме – нещо вътре в нас ни парализира и се налага да се изправяме пред тази парализа всеки път, когато застанем пред нещо ново или пред нещо неочаквано. Няма лошо в емоциите. Освен когато не се опитват да ни спрат да правим каквото трябва.

Не напразно хладнокръвието в лицето на опасност се цени високо. Не липсата на страх или емоция, а възможността да ги притъпиш достатъчно за да можеш да направиш каквото трябва – да се увериш, че никой не е останал в офиса, докато сградата се клати от земетресение или да се погрижиш безстрастно за човека до теб, който се свива от поредната криза … без да издаваш страх и притеснение – за това ще има време после. Защото за да свършиш каквото трябва, трябва понякога да пренебрегнеш собствените си импулси.

Импулсите ни понякога ни определят, но повече ни определят моментите в които успеем да ги подтиснем за да направим каквото трябва.

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.