Out of place …

Започнах сериозно да си мисля, че съм някакъв тотален аутсайдер.

Прибрах се във Варна за 2 седмици и така се случи че един от приятелите ми от детство имаше рожден ден. Обадих му се да му честитя и човека ме покани в тях да се видим.

Оказа се, че нямам общи теми с хората на масата, нищо че съм израснал с тях. Темите наистина варираха – от през компютърни игри та чак до сбивания и хомофобска нетолерантност.

За тези няколко часа в които си говорих с тези хора за пореден път се убедих, че аз май нямам съм някакъв дето все не пасва.

Футбол не гледам.

Много трудно ми беше да обясня, че въпреки, че живота ми минава пред компютъра – игри почти не играя.

Не се бия, защото … просто защото не виждам смисъл в ненужното насилие.

Колкото до хомофобията … там въпроса е спорен. По-принцип винаги съм гледал да се придържам към една междинна политика и гледна точка, но ми хареса една изказване относно „малцинствата“:

„Когато мангалите съвсем спре да ги е страх от властта, тогава ще се наложи ние да вземем мерки“ – като под ние се разбира всякакви там ултраси и силно агресивни хомофоби … към които ще се присъединя.

За пореден път се почувствах не на място сред свои хора …. толкова ли не мога да намеря хората сред които да се чувствам на място?

Ваш,

Lucifer