Нищо …

Ще ми се да кажа, че днес съм имал по-важна работа и за това сега пиша този пост, но няма да го направя, защото не е така. Този пост дори можеше да не го напиша, единственото, което ме кара да го напиша е това, че обещах пред себе си да напиша тези прословути поне 100 поста …

Но защо нямаше да го има?

Нямах работа. Нямах ангажименти …

Просто до сега се борих с душевното разложение, което ме е налегнало. Една развала. Не, не депресия, а чистата леност, онази, която затлачва мислите и кара тялото да жадува само да не прави нищо. Няма лошо в това. Веднъж на известно време човек да се отдаде на тази леност … да изживее липсата на желание. Колкото това да е против начина ми на действие, дори на мен ми се случва.

Днес няма пост в точния смисъл, защото не мога да формулирам мислите си – дори те са лениви и са се отдали на някаква почивка. Цял ден не съм свършил нищо смислено – излежавал съм се и съм ял. Дори социалните мрежи не съм проверявал, та ако е свършил света, вземете ми се обадете да знам – утре да не ставам.

Приятна вечер – отивам да не правя нищо, като цял ден.

Ваш,

Lucifer

Пост 66 от поне 100