Не ми пречиш …

От време на време, някой решава, че трябва да ме занимава със собственото си мнение. Не просто да ме занимава или да го изразява, а да ме залива с това което смята, че по някаква незнайна причина ми е важно … или още по-лошо – смятам че трябва да реагирам на казаното от него по някакъв друг начин освен, чрез игнориране.

Честно казано не ми пречат такива хора … в повечето случаи ги пускам по пързалката на съзнанието ми – по допирателната на вниманието, без да им обръщам някакво специално внимание. От време на време, за мое съжаление, успяват да достигнат до мен, въпреки моето нежелание да ги отразя …

Е да … и аз не съм съвършен и нямам възможност да игнорирам тъпаците в този свят … но поне успяваме с повечето.

Та … говори си, не ми пречиш. Защото докато ти ми говориш и се опитваш да ме занимаваш аз правя нещо … нещо друго, нещо различно – правя, защото не стоя на едно място, дори когато чуждите глупости се опитват да ме застигнат …

Та … говори си, не ми пречиш. Аз само ще ти се усмихвам накрая, като постигна това което съм решил и това което съм правил, докато ти си ми говорил …

Не ми пречиш …

Ваш,
Lucifer