от Lucifer

8564384864_c16c2f51ab_zКой ще защити думите?

Интересен въпрос … въпрос зададен от човек, който борави с думите, срещайки се „челно“ с използването им. И все пак …

Думите винаги са били най-важното, което имаме. Начин на изразяване, оръжие и защита. Използваме ги, извъртаме ги, редим ги и ги преподреждаме. Създаваме и творим с тях, също толкова често, колкото разрушаваме и събаряме. Те са наше оръжие и инструмент, по-много  повече от един начин.

И все пак, кой ще ги защити?

Кой ще погледне това, което правим с тях и ще каже – така не бива. Може би хората, които боравят с тях? Може би хората, за които думите са професия и призвание?

Когато думите се извъртат или изопачават, когато се използват по начин, който те накара да потръпваш, дали защото са некъдърно подредени или защото казват неща, които не са така … кой ще ги защити?

Свободата да се изразяваш и да говориш свободно е една от най-основните ни свободи. Наше задължение и наше право. Но свободата да се изразяваш, да говориш свободно, да бъдеш себе си, не трябва да бъде за сметка на всички други.

Кой ще защити думите, когато се използват така, че карат ушите, които ги чуват да болят? Кой ще защити думите, които са подредени, така че карат очите ти да се насълзяват когато ги четат? Кой ще защити думите, когато са така поставени, че съзнанието ти се изкривява от това което разбира от тях?

Надявам се да е всеки един от нас.

Всеки един, който смята е, че е човек на думите.

Писатели, поети, блогъри, дори журналисти, ама от онези – истинските, които правят истина и творят история с думите си. Всички онези, хора на думите … ковачи на думи, майсторите на думи, танцуващите с думите, всички онези, за които думите са част от тях. Това са хората, които трябва да ги защитят, когато думите биват извъртани, изопачавани, използвани и тормозени, за да изразят нещо, което не е така.

Винаги съм твърдял, че думите са сила. Думите са едновременно меча и щита, стената и тарана, но нека незабравяме, че те са розовия изгрев и синьото небе, бурята, която вилнее в планината и лекия дъждец в равнината. Думите са картина, мелодия, танц, битка …

Те са инструмент и оръжие и като такива трябва да се уважават.

Но кой ще ги защити?

Кой ще ги предпази от извъртане, изопачаване, използване и опорочаване?

Нима не сме ние, които трябва да го направим?

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.