от Lucifer

За повечето от вас следващото може да е глупаво, жалко или дори патетично, но такива мисли твори полузаспалия ми мозък, рано сутрин след нощна смяна …

За тези, които успеят да го разберат, това е една безплатна разходка из една от най-големите ми особенности – невъзможността да се откъсна от техниката.

А за някои може и да художествено технократско лирично отклонение …


Галя нежно клавишите …

Понякога ми се иска да мога да свиря на пияно …

Но не, явно който ме е мислел е решил да дари с други способности …

Галя клавишите на най-верния си приятел …

Галя клавишите и извличам от тях моята магия.

Не мога да ги накарам да засвирят, но пък чрез тях за мен света е като на длан. Нежно галя моя приятел и той ми нашепва това, което трябва да знам … нашепва ми миналото, насотящето и бъдещето …

Моят приятел … този който е до мен когато се радвам и споделям със света и когато ми е тъжно и се крия от света.

Галя нежно клавишите, които ми помагат да видя отвъд и да бъда по …

Галя клавишите и си говоря с него …

Галя клавишите и виждам …

Галя клавишите и слушам …

Виждам неща, които не съм знаел, че има и такива които виждам всеки ден, но до сега не съм ги забелязвал. Слушам разкази за неща които никога не са били и такива които са нашата реалност.

Галя клавишите и композирам най-великата симфония – аз самия, защото каквото и да си говорим аз се определям от него и го дефинирам със себе си …

Галя клавишите и мислите ми се превръщат в думи …

Галя клавишите и думите се оревръщат в действия. Действия, които се забелязват от много, въпреки, че малко ги зачитат …

Галя клавишите на моя колега и на моя инструмент и двамата се сливаме в хармония която се надминава само от хармонията по време на секс …

Галя клавишите на моето продължение … на продължението на моите мисли … на инструмента на моите действия … на игралната площадка на моите идеи …

Галя клавишите и творя …

Галя клавишите и разрушавам …

И той е същия като мен, всеки един от тях и всички те заедно са едно и също нещо – моят близък приятел, моят скъп инструмент, моята мечта и моята реалност . Те са едни и същи, макар и различни.

Те са той – мое продължение и мое отражение – семпъл и в същото време красив по своему, труден за повечето и като отворена книга за малцина, пълен с някои от най-долните и някои от най-красивите неща … мръсен отвън, защото няма време да го изчистя, разхвърлян и по своемо подреден отвътре …

Това е моят приятел, моят колега, моят иснтрумент, моята играчка, моето оръжие и моята крепост – Моят Компютър.

Един отговор за “Клавиши”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.