от Lucifer

Покрай една тема във форума, относно родителите, децата … и как бихме се отнасяли с тях, ако ни кажат че са „извратени“, реших да разкажа как аз казах на родителите си.

Майка ми, ако четеш … недей!

82533694_a842c998c6_zНа всеки с по-странни сексуални желания, рано или късно му се налага да излезе на светло – да се разкрие пред семейството. Сестра ми ме знае от много време – няма как да не научи човека с който делиш една стая 15 години. За родителите ми не бях и помислял да казвам. Нямаше причина, а не смятах, че е важно или нужно да знаят за „девиациите ми“.

Един ден обаче се наложи. Едно лято преди много много години, в разгара на поредната лайняна буря свързана с този форум, ме бяха заплашили със изнасяне на това кой съм и какъв съм публично. Да си призная – не ме интересуваше много, както и сега не ме интересува. Все пак през последните 7 години списвам блог в който заставам с името си, фейсбука ми е отворен и има снимките ми и изобщо не се крия от никого. Може би съм забравил да спомена на родителите си, но хей … те не са в Интернет (от тогава това се промени, но за това по-късно).

Както казах … наложи се. Някак си идеята да разберат от приятели или от телевизията никак не ми хареса. Реших, че безопасния метод е да кажа на майка ми. Честно казано, не че нещо, но с бащата нещо не мога да говоря за такива неща, а съм 101% убеден, че това което кажа на майка ми по този въпрос достига до него, дори да ми е обещала да не казва (което и направи, но си я познавам). Та една слънчева лятна сутрин в която си бях във Варна, реших че не е лошо да проведем този разговор. Тогава в стаята в която спях беше единствения компютър в къщата, освен лаптопа ми, а майка ми, ако не съм казвал е запалена по разни игри с топчета и цветни квадратчета за премахване. Та … рано рано към 11:00 реши да смути сутрешното ми пиене на кафе, като се настани пред компютъра в стаята в която спях. Надуших аз, че това е най-правилния момент, за това реших да съм директен с репликата:

– Майка ми, трябва да си поговорим.

Това, разбира се, привлече вниманието и.

– Трябва да ти кажа нещо. – Видях леко изплашеното и изражение. – Първо – не съм гей!

– Добре … – беше краткия, многозначителен отговор от страна на родителското тяло.

– Нека ти дам да прочетеш нещо, после ще говорим, че така ми е по-лесно. – разбира се, предпочетох да cheat-на малко. Няколко месеца по-рано бях написал поредицата Извратеност for Dummies (която трябва да продължа де), за това и отворих пост първи от тази поредица – Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)

Наблюдавах я с любопитство, докато прехвърляше материала … изражението и ставаше едно такова … липсващо. След като го прочете никак не посмя да цъка на линковете под материала, а просто си стана от фотьойла (защото тогава пред компа имах фотьойл) и отиде в другата стая … аз, разбира се, я последвах с репликата „Въпроси?“. Докато палеше цигара ме погледна едно такова страааано. Не отдръпнато … просто за момент замислено.

– За това ще говорим само един път. – Това и беше първата реплика. – После изобщо няма да го споменаваме. Спокойно – няма да кажа на баща ти (Даааа беееее … все едно повярвах). Притесняват ме само 3 въпроса.

– Да?

– Първо – да не хванеш някоя болест. Второ – внуци? И трето – да не станеш насилник.

Доста развеселен реших все пак да успокоя жената:

– Виж, това че практикувам рискови практики … не значи, че практикувам не безопасен секс. Дори напротив. При нас безопасния секс е на много по-голяма почит. Сексуалната култура се изисква да бъде по-висока. Така, че споко, майката – няма да хвана нещо.

– А внуци?

– Аз не виждам защо едното да е свързано с другото. Все пак спя с момичета … ако си харесам някоя … сигурно и внуци ще има … Колкото до насилника … – тук винаги ми е трудно да се обяснявам – … ще ми повярваш ли, че това е нещото, което ми помага да не стана такъв? Ако прочете, това с което се занимава е доброволно и като такова … ми помага да контролирам … желанията си за насилие.

Последваха няколко минути тишина в която аз я гледах усилено в очакване на следващата реплика …

– А момичетата които са ни идвали на гости?

– С изключение на A. всички други са … като мен.

– А С.? Изглеждаше толкова мило момиче … – учуденото изражение ме развесели още малко.

– Дори С. Тя си е много мило и културно момиче … което не пречи да се познаваме покрай … подобните ни сексуални желания.

Отново последваха няколко минути тишина … майка ми запали и втора цигара … и дойде момента на самообвиненията:

– Така е, като не внимавахме с кого се събираш. Това е от комоанията …

– Не, майка ми. Нямат нищо общо. Те компанията с която се събирах бяха и са нормални и хубави хора. Няма нищо общо с тях. Не сте виновни и вие … просто съм си такъв … Не е от компютърните зали … и не е от хората с които се събирах.

Последва една много специфична тишина … в петата минута от която се изнесох в другата стая да си доиграя или догледам каквото там правех … и да си допия кафето.

От тогава са минали няколко години. Колкото точно не знам. Но нещата са драстично променени – аз съм изцяло открит и не се смущавам от това, че майка ми ми е приятел във Facebook, не ме притеснява и това, че баба ми ми чете блога – единствената критика, която ми е отправила е как мога да нарека Станишев мижитурка или нещо такова. Дори баща ми, убеден съм знае … дори се опитва да се шегува с това:

Последния път като ми бяха на гости в София, бях забравил карабинерите висящи от тавана. Докато сменях някаква крушка или нещо такова, си говорихме за някакво ядене с гъби и се шегувахме, че съм се опитал да отровя приятелката ми … при което поглеждайки към мен, и съотвтно към тавана, баща ми видя куките и през усмивка я попита:

– И какво? Не успя да те отрови с гъби, за това те беси тук ли?

Смеха беше искрен …

***

Имам късмет да съм отгледан и възпитан от хубави хора. Моите родители не са имали „привилегията“ на Интернет. Не са можели лесно да достигнат до информацията. Родителите ми винаги са били нормални, средно статистически хора. Прости … в смисъла на това, че нито един от двамата не е бил „привилегирован“, в онова време за което много хора само си спомнят. Израснал съм в стабилна среда и са ми дадени двете неща, направили ме това, което съм – ОСНОВА и СВОБОДА.

С мен никога не са водени, онези разговори от които родителите се страхуват, може би за това ми трябваше повече време да открия себе си … но се намерих. И станах това което съм.

А дали аз … или вие можем да бъдем такива … не точно такива, но достатъчно разбиращи?

Ваш,
Lucifer

Снимка: Toni Blay

5 Отговори на “Как излязох на светло …”

  1. Хубаво е да се говори за такива неща. Ето, реакцията на родителите ти е типична и въпреки това са го приели и си живеете в разбирателство.

    Такива неща трябва да се говорят. Разбира се, сам казваш, че са нямали привилегията Интернет, не са запознати с BDSM, което сигурно в първия миг е довело известни притеснения.

    Близките ти хора реагираха ли по някакъв изненадващ (за тебе) начин, когато им сподели?

    • Близките ми хора?

      60% от приятелите ми са в тези среди, останалите са хора, които ме познават от Интернет, следователно са хора, които са ме чели и знаят за влеченията ми.

      Имам привилегията да съм заобиколен от интелгиентни хора, които се опитват да разберат.

      За това и не разбирам … кои близки хора по-точни визираш.

      Поздрави.

      • Ами, по-скоро предполагах, че имаш приятели (хайде „близки“ може да не е била най-правилната дума) извън тези среди, на които си споделил и са реагирали по някакъв странен начин.

        Изхождам оттам, че в съзнанието на българите BDSM се изчерпва до доминирането над дамата. В следствие на някаква съвкупност и натрупани впечатления от порнографските филми, оставам с впечатлението, че по-скоро типичните български мъже смятат BDSM за признак на надмощието. В тая посока ми беше въпроса. Всъщност, ако го преформулирам, изниква още по-любопитен:

        Проучвал ли си как реагира типичния българин на BDSM разговори?

        Имам предвид, успяват ли типичните български мъже да разберат значението зад акронима или за тях BDSM е просто насилие?

        P.S.

        Интересно ми е, защото познавам само един BDSM човек извън виртуалното пространство. За добро или за лошо, BDSM не е нещо, което би ме привлякло, ако изключим културното му значение. На мнение съм, че всичко има право на своето съществуване. BDSM си има мястото под небето. След като има хора, което намират себе си в BDSM – супер, страхотно, нека го правят. Интересни са ми реакциите на хората, защото смятам, че съм невероятно толерантен и с отворено съзнание, за да приема и разбера различните хора. Но пък ми е важно да знам какви са реакциите на по-стереотипните и затворени хора. 🙂

        • Знаеш ли … ще то отговоря утре или в други ден с отделен пост.

          Това е нещо над което трябва да помисля и е интересна тема, заслужаваща повече от един коментар.

          Въпроса, който поставяш е интересен … ще помисля и ще ти формулирам хубав отговор … поне така както аз виждам нещата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.