от Lucifer

3373870122_eae90beab1_zБях решил да се позабавлявам днес с още малко от комедията, която у нас наричаме политика и да се посмея на ордена на Болен, но за съжаление в някакъв момент през деня се събудих и прочетох изказването на Бюреков в Розово, относно това, че видиш ли медиите и правителството трябвало да се извинят на хората от селото, заради грубите си думи и обидите.

Разбира се българските медии няма да се извинят, нека тогава аз се извиня от тяхно име:

Уважаеми примати от Розово, много се извинявам, че се налага да се занимаваме с вас. Животинското ви поведение е срамно и много се извинявам, че се наложи да го търпим. Също искам да ви се извиня, че сте ограничени получовеци, които се отнесоха животински и без грам доблест към хора, дошли да търсят мир. Извинявам се, че български майки са родили такива като вас.

Едно от нещата, които Бюреков казва, обаче е много вярно и съм съгласен с него – Йовчев е министър и като такъв трябва да е сред хората … с две коли жандармеристи с гумени патрони и водни оръдия.

За повече всичките дни на протестите в София, дори тогава, когато бяхме повече от колкото може да обхване камерата … дори тогава нито един акт на насилие не е бил проявен. Бяхме обвинявани, че сме тълпа и бяхме ограждани с полиция, а когато 17 невинни човека, бежанци имаха нужда от помощ … полицията я нямаше.

Не обвинявам вътрешния министър – каквото и да си приказваме ресурсите на полицията са такива каквито са, просто тези хора, тръгнали на линч срещу мирни граждани … трябваше да бъдат „респектирани“. НО не би.

Розово било етнически чисто село, според кметицата му. А според напъпващия политик, карикатура на човек, това което са направили не заслужава да бъда оплювано по медиите … така е – не заслужава. Тези хора трябва да видят какво е. Някаква жена казала, че бежанците струват по 1050 лева на месец на тази държава, а те живеели със 150. И искала статут на бежанка …

Човешката глупост е безгранична и безкрайна. Завист … и глупост. Низки човешки страсти … само така мога да си обясня защо някой ще завиди на милостинята, която се отпуска на хора нямащи нищо. Защото тези 1050 лева са милостиня – някакви пари дадени на някой, който няма нищо. Няма къща в която да живее, няма дрехи които да облича. Човек заточен сред хора, които не само не говорят езика му, но и нямат културните му разбирания. Хора с които всеки опит за комуникация носи страха от това да бъде посрещнат като враг, защото вече е видял войната и е видял звяра в хората. 1050 лева, за да живее извън родината си. Има неща по-ценни от парите … но какво ти разбира една средновековна селянка от ценности и човещина. Защото държанието на хората от Розово е точно средновековно …

Защо всичко трябва да е нашествие ? Защо не можем да приемем, че хората бягат? Че имат нужда някой да им помогне, за да могат да живеят? Да не мислят онези от Розово, че за хубаво бягат? Или че за хубаво им дават парите за които така ламтят?

Интересно ми е колко от тези „хора“ там ще гласуват за човека дошъл и одобрил варващината им? Колко иначе интелигентни хора, ще хвърлят гласа си за този … Но каквото и да си приказваме, случая с Розово е поредния пример, че нещата трябва да се променят. И трябва да се променят на място, където никой  не иска да си цапа ръцете – трябва да се промени мисленето. В главите на хората е проблема. И тази промяна няма как да стане бързо. Трябва да се научим да мислим. Всички – не само малцината имащи мнение, но всички. Всяко нещо трябва да се подлага на съмнение и да се замисляме за всяка новина.

Не ми се иска да вярвам, че повечето хора в тази държава са стадо. Не искам да го приема … по една много основна причина – не искам да ме е срам от хората ми … от народа ми … не искам да ме е срам да кажа, че съм Българин. Не искам да гледам в пода, когато си говорим за достойнствата на страните си. Искам да мога да кажа – аз живея в България и това е хубава държава. Аз съм горд с държавата си и народа си … иска ми се да го кажа, без да може някой да ме попита „а какво ще кажеш за Розово?“ …

Промяната започва от нас. От начина ни на мислене. От манталитета и от разбирането ни за света. В момента в който осъзнаем, че не можем да живеем сами за себе си … в момента в който разберем, че сме част от този свят и няма как да избягаме от това … тогава, може би, ще започнем да се гордеем с това какви сме.

Ваш,

Lucifer

Снимка: Rafael Edwards

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.