от Lucifer

6077020797_972f7443b5_zНа скоро се сблъсках с този термин … и ми се стори интересн. Съжалявам, че няма превод на български, но не мисля, че мога адекватно да преведа го преведа …

За какво става дума (този път няма да вадя цитати от WikiPedia) – идеята е да подхождаш към всяка задача, към всяка цел, все едно е игра. И като на игра да ти носи някакво видимо … облагодетелстване. Звучи сложно и объркано, но всъщност не е така.

Идеята е изключително елементарна и съвсем брилянта – всеки от нас обича да играе. Всяко животно има някаква представа за игра. И ние също. Превръщайки всяко нещо, което правим в игра, по някакъв начин облекчава самата идея за него. В модерния свят сме свикнали да мислим за работата като за разменна монета – аз правя нещо и за него ми се плаща. Това е много хубаво, но това натоварва – желанието да получиш повече пари и умората от еднообразието на работния процес се превръщат в стрес, който постепенно ни руши.

Същото се отнася и за учениците, които имат еднообразни задачи. Ставане, учене, прибиране, домашни. Един цикъл въртящ се около еднообразието. Това не е интересно на никого. Човек не е създаден за да има еднообразен живот. Къде остана вдъхновението, желанието да се развиваш …

И точно тук се намесва Gamification-а.

Превърни всичко в игра. До сега не осъзнавах колко просто и полезно нещо е това. Докато не ме сблъскаха с една игра, за която ще пиша някой от следващите дни. Идеята е че всяко действие, което извършваш ти носи някакви точки, с които развиваш персонаж в играта. По този начин стимула е двоен – от една страна си свършил нещо което трябва (например написал съм си поста за днес) от друга играеш игра, в която ти си героят … игра която е преплетена с твоя живот.

Това е подходяща тактика не само за „сериозните“ неща като развитие. Това е интересен метод и на преподаване – всички деца обичат да играят … подяволите – всички хора обичат да играят, децата просто могат да си го позволят повече от нас. И децата не обичат да учат – искат си свободата. А какво става ако обединим двете – ученето със някаква форма на състезателно отборна игра? Игра в която наградите, може да са никакви – може да са просто точки, както в RPG-тата и децата да развиват „героя“ си?

Премахването на „задължителния“ елемент е това, което прави gemification-а прекрасен метод за … ами за всичко. Представете си го така – имам да пиша курсова работа. Написвам я – героя ми получава 5 точки опит … или 50… или 100. Вдига ниво и отключва нова картинка …

Това дори не е задължително да е на компютър – като метод за водене на статистика може да се използва тетрадка с имената на „героите“ и техните истории, измислени от участниците …

И това е само един вариант. Игри се измислят и създават с едно единствено нещо. С един важен и в същия момент неизчерпаем ресурс – желание. А ако играта може да промени самото разбиране за нещата у децата или служителите?

Личното ми мнение е, че ако има образование на бъдещето, това е един точно такъв метод. И не само образование – работа, личностно развитие. Да превърнеш живота си в една безкрайна игра, в която постоянно да се развиваш и да се състезаваш с другите, а не просто работа/учене заради парите/оценките.

Идея, толкова проста и едновременно с това толкова блестяща. За съжаление, рядко се прилага.

А вие как мислите – добре ли е живота да е игра?

Ваш,

Lucifer

Снимка: VFS Digital Design

Един отговор за “Gamification …”

  1. Gamification-а наистина e успешен подход. Направило ми е впечатление, че към момента най-често се прилага в бизнеса, във взаимодействията с клиенти.
    Обикновено клиента има профил/сметка/карта в които събира точки, звездички или някакви други обекти, които по-късно осребрява в предмети или чрез тях получава отстъпки за продукти.
    В маркетинга усилено се опитват да го приложат навсякъде, където е възможно, за да засилят продажбите и това изживяване да изглежда като….. игра.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.