от Lucifer

Във вчерашния си пост написах, че правя ежедневна тренировка, която вчера беше мързелива, но това не значи по-малко натоварваща (просто по дълги почивки между сериите). В коментарите Нора попита каква е и може би по-важното – от къде намирам воля да я правя …

По принцип тренировката ми я направи последната ми приятелка, преди много много време … може би преди 8 или 10 месеца и от тогава виси на хладилника и до края на миналата година с няколко малки паузи, я спазвах. Така беше до края на миналата година (както казах изпаднах в дупка), което доведе до сериозното ми занемаряване. Тренировката в настоящия и вид има малка промяна – малко по-всеобхватна е.

Ето я и нея, само няма да ми се смеете много – аз съм мързелив по принцип и това да отделям един час на ден за такива неща …

За момента:

Започвам с 1 чаша кафе без захар на гладно (в оригиналната форма имаше и 1/2 грейпфрут, но нещо взех да си създавам проблеми с кръвната захар, за това го спрях)

6 серии по 20 кормени преси

Колкото мога лицеви упори в серии по 20 ( за момента съм стигнал на 3.8 х 20 или 76)

6 серии по 12 повдигания на краката от легнало положение

6 серии по 20 лицеви упори на стена

и някакво известно време въртене. Тук трябва да направя едно уточнение – някога на времето се заех с въртене на staff (голяма сопа, която за по-добър ефект е запалена в двата края), защото е много добро упражнение за вестибуларният апарат и рефлексите … и до момента не съм спирал.

Като серията завършва с 5 белтъка или 200 – 300 грама пилешко месо.

Отново искам да кажа, че това не е програмата която ми беше предписана, а по-скоро поредица от раздвижващи упражнения, които ми се отразяват добре.

А колкото до въпроса от къде намирам воля и желание …

Честно казано от скоро се мъча да го правя всеки ден в който имам възможност (не мога да го правя като съм дневна и не мога между 2 нощни) а волята идва от последното ми ходене до Пловдив и снимката която ми направиха на Альошата … след като я видях осъзнах, че съм ударил дъното и е време да се заема и с физическото си взимане в ръце! Сега, когато ме избие на мързел, само поглеждам снимката … и целия мързел се свива в мен крещейки от ужас на какво съм заприличал.

Не знам, но за мен суетата е много голяма причина. Винаги съм бил самокритичен и добре че е така …

Надявам се, Норче, това да ти е било полезно (и за волята и за тренировката).

Ваш,

Lucifer

 Броячът показва 97 дни 19 часа 09 минути и 12 секунди, а това е пост 6 от поне 100

5 Отговори на “За ежедневните усилия …”

  1. И аз писах подобен пост по едно време понеже все ме разпитваха какво тренирам. Лично моето мнение е, че най-важно е постоянството и когато тренировката се превърне в част от начина на живот, човек се чувства много по-добре и физически и психически :)Поздравления, че намираш воля за това!
    P.S. Тук е моят пост, може да си харесаш някое упражение http://ivdimova.com/fizzaryadka/

    • Четох го, още като го пусна. Тебе имам да те догонвам …

      А колкото до волята – по-скоро ме е страх от това какво ще видя в огледалото, ако не се взема в ръце!

      • Дам, това доста помага за мотивация (което ми напомня, че хич не е лошо да си купя огледало :D). Иначе ти желая успех и браво, че правиш нещо за здравето и формата си 🙂

  2. Мерси Луцко, мерси и на Ива за линка 🙂 Разбирам те донякъде за суетата и мотивите ти. Иначе тренировката ти е добра и за кюфте като мен си изглежда доста стабилна. Може би с времето се свиква и влизаш във форма, но и в този си вид звучи респектираща 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.