от Lucifer

След като се опитах да обясня колко много неща всъщност значи английската дума Consent е време да я поставим в някакъв контекст. Нека този път си поговорим за съгласието като … ами като съгласие. Като активно и в пълно съзнание съгласяване с нещо което ще се случи.

Съгласието в BDSM, в смисъла потвърждаване на готовността на единия партньор да се включи в това което следва или се случва, е изключително важно. Това е едно от основните неща, които разграничават BDSM от насилието. Независимо дали си говорим за единичен play или за по-сериозни отношения, всичко се върти около нещата за които партньорите са се разбрали. Даването на съгласие за случване на нещо е това, което позволява случването му.

И до тук с лесната и очеизвадна част. Съществува някаква заблуда, че съгласието се дава веднъж преди всичко и после каквото и да се случва е в предела на даденото съгласие. Това не е точно така, защото всички сме хора и не винаги знаем какво искаме. Съгласието за случването на нещо е продължителен процес, който продължава през цялото време. За това и има safe words – за да прекратим това, което се случва, когато вече не сме съгласни с него. Съгласието както бива давано, така може и да бъде оттеглено.

Има хора, подчинени и доминиращи, които смятат, че след като веднъж са дали съгласието, от там на татък не могат да го оттеглят. Но това не е точно така. Съгласието може да бъде оттеглено във всеки един момент преди и по време на това което се случва. Safe word и до там. Тук разбира се възниква един интересен казус – има често случаи в които подчинените оттеглят съгласието си след. Всичко е било добре, двамата са се забавлявали, и двамата са си изкарали добре, но в последвалия sub drop (това ще трябва да му отделя някой пост) или в някой от последващите дни, подгонен най-често от чувство за вина или някакво вменено усещане, bottom-a започва да съжалява за случилото се и без да има причина за това, започва да твърди (пост фактум разбира се), че това, което се е случило не е било взаимно и той не е дал съгласието си.

Колкото и да е странно post factum оттеглянето на съгласие не е толкова рядко. Бих могъл да приема отказа преди и по време на случката, но за мен post factum оттеглянето на съгласие е неоснователно и безпричинно. И това е един от малкото случаи в които лично не мога да заема страната на „пострадалия“, защото той не е изразил несъгласието си с това, което се случва.

Няма как да говоря за всички, защото за всеки BDSM е нещо различно, но да приемем че е социално прието Top-a да се съобрази с желанието на bottom-а да прекрати дадена случка, независимо къде са във „времевата линия“ на своите отношения. Но Top-а няма как да знае дали bottom-а иска нещо да се спре без ясна индикация и негова страна. Без да си каже. За това опита за обвинение на някого post factum се смята за проява на лош вкус, най-малкото.

Има няколко основни причини поради които подчинения може да иска да прекрати това което се случва (тези неща ще ги обсъдя в по-късен пост, посветен на инцидентите и нарушенията на договорките (consent incidents and violations), но те основно се делят на две групи – Top-а прави нещо не както трябва (излиза от зададени параметри или просто не струва) и bottom-а не харесва това което се случва (не много рядко откриваме, че фантазията ни не е това, което е на живо и пръчката боли повече от колкото сме си представяли). Не зависимо от случая, bottom-а трябва да може да спре сцената, оттегляйки съгласието си за това което се случва.

BDSM не е насилие. BDSM се гради върху доверие. Основното е доверието, че Top-а ще прекрати каквото и да е когато bottom-а поиска (говорим за Safe word, а не просто за „НЕ! НЕ!“). Ни bottom-а трябва да си каже, когато това което му се случва е прекалено и иска да се спре, а не да се сеща след това.

Надявам се да съм бил полезен.

Ваш,
Lucifer

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.