от Lucifer

7793717_9f450828e7_zИ имаш желание да разкъсаш противника …

Да впиеш кървави зъби в пулсиращата на врата му артерия …

Да го осакатиш и да отнемеш всички възможности …

Но те спират … някой просто ти казва „Недей.“ и тази едничка думичка спира устрема ти, гнева и желанието да освободиш това което си. Кратка дума … кратък миг и спираш … само ръмжиш. А толкова искаш да впиеш зъби във него … да разкъсаш тялото му и да разпилееш остатъците от него на вятъра …

Но той не е противник, дори …

Не заслужава дори да го погледнеш втори път … просто чужд спомен, който не желае да остане добър … просто сянка на минало … като камъче в обувка за теб,  но като постоянно дразнение за вас, защото някъде там има ние, а не само аз … и защото за това ние всеки път се опитваш да овладееш желанието да не го осакатиш, както само ти си знаеш … и всеки път, когато чуеш тревогата и отнетото спокойствие на гласът с думичката „Недей.“ усещаш как звяра се събужда и иска да го разкъса … нищо друго от малко неудобство … но искаш да го разкараш … да го превърнеш в далечен спомен за отминало време … И знаеш как … можеш да го направиш …

Преди няколко дни ми казаха, че не изглеждам като хищник … и звяра в мен се усмихна … Да … може и така да е … не бих оцелял, ако изглеждам като хищник … не бих оцелял, ако звяра в мен е буден … защото звяра иска … защото звяра вижда опасност зад всеки ъгъл … да, не изглеждам като хищник …

И все пак …

И все пак, в тъмната нощ … в бяса на бурята … тогава когато гнева те сграбчи … тогава … тогава само това „Недей.“ те спира …

И все пак …

 

Ваш,

Lucifer

Един отговор за “За желанието …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.