от Lucifer

Ей така, случайно, попаднах на няколко коментара относно заплати, пари и как всичко било скъпо. Как хората получавали по 200 лева заплата и така на татък. Нормален злободневен проблем. Преди обаче да напиша каквото и да е повече по въпроса ще направя едно уточнение – няма да разглеждам пенсионерите и социално слабите по принуда (хора с увреждания, които нямат избор) – там нещата са зле и имат нужда от промяна, с това съм напълно съгласен.

Лично аз не произлизам от богато семейство, а от нормално такова – семейство със своите възходи и падове. С кризи и всичко останало, но семейство, което е прагматично. Понякога дори твърде. В нас прагматизма е издигнат в нещо като култ – защо да вземеш шарената опаковка, като по-простата върши същата работа и струва по-малко. Защо да дадеш едни пари за телевизор, като по евтиния модел има всичко необходимо, което ти трябва (звук, картина и дистанционно).

Един от другите важни уроци, на които са ме научили наще, е че за да имаш, трябва да работиш. От 16 годишен работя. Никога това не е пречело на образованието ми, но и от 16 годишен на пръстите на ръката ми се броят пътите в които съм казал „Дайте ми пари за излизане“. Научил съм, по трудния начин, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да запретнеш ръкави и да го направиш и ако ти се изпречат на пътя трудности – или ги заобиколи или ги реши, но не стой с пръст в гъза и да мрънкаш колко е несправедлив живота.

Това, което не разбирам в днешното общество, е точно този навик – скръстват ръце и казват „Няма работа!“, „На работа ми плащат малко!“, „Държавата трябва да дава!“, а в следващия момент това са хора, които по цял ден стоят по заведения и пият кафета (не защото това им е работата, а защото си нямат друга работа) или отиват на работа и се размотават, колкото да мине работното време. А колкото до това, че държавата трябва да дава … това е най-голямата глупост. Да, системата на тази държава е сбъркана и развалена. Повредена и скърца, но системата никога не е била направена за да помага на всички. Не. Системата е за да дава равни възможности на хората и да помага на тези, които не могат (погледнете двете групи за които няма да говоря).

Никой няма да ви помогне. Разберете го. Правителствата нямат за цел да помогнат на индивида, а да големи групи хора и за тях бедност и безработица са проценти. Не лични драми. В момента, в който разберете, че вие имате същите права, задължения и възможности, като всички останали в тази държава, тогава ще започнете да се оправяте.

„Да де, ама ти работиш за еди колко си пари и на теб ти е лесно!“

Не е така. Аз работя за заплата, която ми стига и дори малко ми остава. Няма да се разсърдя, ако получавам още, но за момента не ми трябва. Учил съм, занимавал съм се и докато другите са били по кафета, аз забивал нос в клавиатури документации. Инвестирал съм време във себе си, за да мога сега да жъна плодовете.

Когато хората започнат да осъзнават, че всичко зависи не от някой друг, а от тях самите, тогава вече ще започнем да се оправяме и по важното – ще започнат да се оправят сами.

Пазарът винаги се е градил на принципа на търсенето и предлагането – ако вие имате нещо, което да предложите на работодателя си, той ще ви предложи това между това което иска и това което може, а от вас зависи да водите преговорите и да си вземете, това което мислите че заслужавате.

Не си мислете, че някъде там има някаква сила, партия или организация, която може да махне с магическа пръчка и да реши проблемите ви. Вашите проблеми са ваши собствени и сами трябва да намерите как да си ги решите.

И следващия път, като си мислите че някой ви е длъжен – помислете си, вие кога за последен път бяхте задължени да решите чужд проблем … всеки сам си носи глава на раменете и се оправя както може с нея.

Ваш,

Lucifer

Снимка:  zoetnet

 

Пост 90 от поне 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.