от Lucifer

8674506709_0011e45c1c_zКак започваш текст към някого, когото, толкова дълбоко уважаваш, че дори 10 години по-късно, след като живота те е сблъскал с хора всякакви, с големи и малки личности, приказвал си си с кметове, бизнесмени, професори и всякакви други, знайни и незнайни хора, все още не можеш да мислиш за този човек на първо име и в главата ти, винаги звучи неправилно да използваш собственото име?

Как започваш текст към някого, който до толкова някога е помогнал за превръщането ти в човека, който си, че ти е трудно да мислиш за него по друг начин освен като учителя, който е бил – не приятен, не милостив, понякога дори и не мил, а взискателен, изискващ, но в някакъв смисъл най-добрия учител, който си имал. Човека, който ти е показал, че единствения начин да постигнеш повече е да изискваш повече и да награждаваш това повече, когато го получиш, за да изискваш още, както от себе си така и от другите.

Преди няколко дни написах най трудните 5 изречения, които съм писал до сега. Какво можеш да кажеш на учителката, която е помогнала, до някаква степен, да те превърне в това което си. Един от малкото хора, които са повярвали, че можеш повече и са изисквали от теб повече. Повече не от това, което искат, а от това което можеш да им дадеш.

Това е един от, може би, най-важните уроци, които някога съм научавал и то урок преподаден върху мен – не е важно какво ти трябва, ако човека срещу теб има потенциал за друго – искай повече от това за което го бива, а не от това, което ти е нужно на теб.

Докато не седнах да пиша това писмо с което исках да поканя една от гимназиалните си учителки на срещата на класа, не се бях замислял точно колко трудно било да се пише. Не защото нямам муза или желание, а защото искам да кажа хиляди думи … и нямам нито една, която да е достатъчно добра.

И все пак трябва да кажеш нещо, нали? Защото ти си човек на думите. Ковеш ги и ги използваш … не може да нямаш какво да кажеш …

И стоиш пред това „Здравейте госпожо „ защото нещо в теб, дори не ти позволява да напишеш „г-жо“, не защото няма да е достатъчно уважително … но какво да кажеш? Какво искаш да кажеш в това писмо? Какво искаш да направиш с него?

Все пак писмата, поне електронните трябва да са кратки и ясни. Няколко изречения, с които да предадеш толкова много … и все пак успяваш да се събереш в 5 … хайде шест … и от долу слагаш едно „поздрави, Станислав“ … което стои малко безлично … но какво можеш да направиш? Все пак тя е един от хората, които са те учили как се пише писмо, пък било то и на чужд език и някак си не върви да оставиш писмото недовършено, без поздрави и име …

5 изречения, които всъщност се оказват едни от най-тежките, които някога съм писал. Не защото нямам какво да кажа, а защото имам толкова много да кажа, а се налага да бъда кратък и ясен с човек, който толкова дълбоко уважавам, че нещо вътре в мен ме спира да използвам първото му име, както съм правил с политици, актьори, и всякакви други големи.

Сигурно, някога ще ми се наложи да пиша по-труден текст, просто не мога да си представя каква ще е причината.

Ваш,

Lucifer

Снимка: Dr John2005

Един отговор за “Трудни текстове …”

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.