от Lucifer

В началото бе словото …

И въпреки, че не следвам християнската вяра, това е едно от най-правилните твърдения, които има записани, защото нашият свят се гради върху думите.

Думите казани.
Думите премълчани и думите спестени.Думите записани.

Думите не казани. Думите, които могат да променят всичко, но които задържаме в себе си, защото трябва. Защото изричането им ще струва много.

На върха на езика си с усилия на волята задържаме неща, които знаме че ще превърнат може би в ще. Думи, позволяващи ни да променим нещата. Дали от страх, дали от несигурност че промяната ще е за добро, стискаме зъби и караме възможностите да отминават неми и неизказани. Да падне тишина, там където трябва да има думи, градящи възможности от вероятности.

И в тишината на собственото си съзнание ги чуваме. И ги изговаряме на ум, сякаш се страхуваме, че дори отминал момента им, ще успеят да повлияят на това, което е. Защото дори след това имат силата да повярваме в тях. Думи, не изказани … преглътнати и затворени зад стиснатите ни зъби. Думи, имали някога потенциал, но дори сега за момент разкриващи ни новите пътеки по които сме можели да поемем, ако сме ги изговорили …

За момент ги произнасяме на ум и се любуваме на пропуснатата възможност и понякога се проклинаме, но по-често просто поклащаме на ум глава и си мислим „Така е за добро! Не им беше времето, но когато дойде … когато дойде, ще ги превърнем в реалност!“ … и чакаме тихо и нямо да дойде времето в една друга тишина … правилното време на думите не изречени. На думите, които ще превърнат може би в ще.

А дали ще ги изговорим в правилното време …? Никой не знае.

Понякога ги освобождаваме от оковите на собствените си мисли и ги оставяме да превърнат вероятностите във възможности…. възможности, които ни разкриват нови неща … възможности, не сме имали.

Понякога този момент не идва и думите остават не изречени. Премълчани и преглътнати и дори спираме да ги извикваме и да ги произнасяме в ума си, защото вече от тях няма смисъл. Потенциала им е изчерпан и те остават няма паметник на може би пропусната възможност.

Ваш,

Lucifer

Пост 71 от поне 100

Един отговор за “Думите не казани …”

  1. Нещата, не само думите, оставени на възможността, или както обичам да казвам По течението, не водят до нищо добро.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.