Тъй като явно днес е тематично, смятам да ви представя една малко по-различна гледна точка към Свети Валентин – един от най-комерсиалните празници в световния календар.
Комерсиален е нали? И наистина не е съвсем Български, да не кажа изобщо?
Поредния празник, чиято единствена цел е да ви накара да харчите, нали?
Захаросан и подсладен …
Но, когато махнете всичко това, какво остава?
Аз не съм от хората, които имат нужда от специален ден, за да кажат на специалният човек в живота си, че го обичат. Напротив. Не мисля, че това ме прави слаб или уязвим, но много хора няма да се съгласят с мен.
А Свети Валентин, махайки всички покрити с шоколад заврънтулки и пухкави червени сърчица, е точно такъв, социално и обществено насърчаван дори, специален момент. Един ден в който можеш спокойно да кажеш, на специалния си човек, че го обичаш.
Както казах, аз не вярвам в нуждата от специален повод. Напротив, мисля че тези 2 думи трябва да се казват възможно най-често, и дори още по-важно – да се доказват ежедневно, дори ежечасно – било то с нежно докосване, било то с гушване или целувка, с един нежен момент на човешки контакт който да пренася едно единствено послание – Обичам те!
Много от вас се противят на Свети Валентин, по една или друга причина, но си мисля, че причината този празник да стане толкова световно популярен е точно тази – едно извинение да кажем „Обичам те!“ без да излезем слаби. Един ден в който да си нежен не е „мекушаво“, да обичаш не е „загубеняшко“ и най-вече – няма да изглеждаш като пълен идиот, ако кажеш „Обичам те!“.
Може да плюете празника, че е претрупан, нагласен, безвкусен и комерсиален, но не забравяйте, че преди всичко друго е перфектното оправдание. Може да е тотално експлоатиран, но може би това му е целта …
Възползвайте се!
Ваш,
Lucifer
P.S.: И за да не съм голословен и специално за едно момиче:
Обичам те, кучко проклета! Обичам те, коте! Просто си те обичам!
Вашият коментар