от Lucifer

Реших да се възползвам от тази си почивка за да се разходя малко из България на стоп. Не по друга причина, а просто защото ми се пътува. Всъщност за да не изглеждам съвсем луд си измислих две съвсем нереални и неправдоподобни причини да тръгна днес. Вчера ви обещах да ви кажа целта си.

Целта за днес е Бургас.

Идеята на цялото това „нящо“ е да блогвам по пътя. Не след това, а в движение – писане на кратки допълнения към тази статия, добавяне на снимки и каквото още ми хрумне. Не веднъж съм писал за стопаджийските си изпълнения, но този път е различно – ще пиша по време на това, а не след него.

Рефрешвайте тази страничка редовно, защото ще я допълвам, но ще се опитам да пускам и съобщения в twitter с хаштаг – #roadtrip (тези които не искат да ги спамя днес и утре (когато ще се прибирам) могат да mute-нат хаштага).

Ще се радвам, ако ме придружите на това малко пътуване.

***

07:30 – благополучно е време да се насоча на вън. Ако видите един кретен със сива тениска и черна раница да маха на пътя за Бургас не ме блъскайте, а ако ме качите ще съм много „Благодаря!“

До по-късно …

***

08:30 – излизането от града винаги е най-трудната част. Винаги ми е било досадно да чакам по спирки за автобуси. Във Варна поне изхода за София е на една разходка разстояние.

Наистина се притеснявах за жегата, но в момента май има по-голяма вероятност да настина – 20 градуса, по дяволите… брррр и наистина се надявам да избягам пред дъжда, защото наистина мразя да ме вали на стоп.

***

09:00 – След седмици жега, заваля когато реших да тръгна на път. Поне ме качиха.

Веднъж като излезеш на пътя и перспективата се променя. Може десетки пъти да съм пътувал по този маршрут, но всеки път ме обхваща едно неясно очакване… очакване на пътя… на времето… на сшедващата спирка…

***

10:44 – след препичащо чакане е добре да те качат в кола с климатик… и добра скорост…

***

11:34 – новия участък от магистралата на Бат Бойко е много добра, но някой май е забравил табелите, за това и пича с климатика ме остави не на Стара, а на Нова Загора…

Макар, че участъка не е идеален е по-добре от останалата част.

***

13:14 – бурята, пълзяща по петите ми… мълнии… миризмата на дъжд… и състезанието с пълзящата след мен буря… гръмотевици и светкавици… Един от онези моменти в които се чувствам наистина жив…

Вижте какво ме гони

image

Добре че ме качиха…

***

13:49 – благополучно пристинах в Бургас, само в последната кола да се запозная с Катя – много симпатично момиче което… ами идва на плаж за два часа и ще си ходи обратно към Стара Загора.

Ето и откраднат кадър:

image

***

09.07

12:00 – време е да си тръгвам. Май близостта на морето наистина ми липсва – не бях спал толкова качествено от седмици, но ако искам утре да отида на #tbb се налага да офейквам.

И пак чувам песента на пътя… и пак нямам търпение да стъпя на него гонещ далечно място…

***

14:10 – едно от онези откачени пътувания. И последния му етап започна: Сливенски минерални бани – София… късмет и жега. Последна отсечка…

Ще пиша от нас как завършва всичко.

***

17:40 – София разбира се не ми спести мъката. Явно днес не ми е ден – загледах се във военните полицаи които ограждаха паркинга пред националната галерия … и явно са си помислили че съм ги снимал докато туитвах и че съм чужденец, защото единия от тях си приближи към мен и много настойчиво, сочейки пагона си ми заяви „No foto! No foto!“, после се загледах в скобата, която бяха сложили на някакъв тип … и тоя едва ли не тръгна да ми скача …

***

С това Project: RoadTrip завършва. Надявам се да не съм ви оспамил много и да сте се забавлявали с моите приключения, както тук, така и в чуруликъра. Сега ми остана само да си напиша статията за днес и да се изкъпя, и мога да се опъна да гледам сериала.

Ваш,

Lucifer

Пост 84 от поне 100

4 Отговори на “Project: RoadTrip”

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.