от Lucifer

640px-Michelangelo_Buonarroti_022Вчера по време на разговор, който беше на тотално друга тема беше повдигнат въпроса за греха. Не вярвам човека, с който говорех да е особено вярващ (поне не прави впечатление на такъв), но от разговора (който сигурно ще породи и други теми), стана ясно, че чувства вина за това че харесва неща, които по някакъв начин са приети за „греховни“.

Според WikiPedia грях е:

Грях е постъпка, действие, което нарушава законите и правилата, установени от Всемогъщия Бог. В по-общ смисъл грях е нарушаване на морално-етични норми, установени от обществото. Може също така да означава грешка.

Обективно греха може да е три отделни неща – религиозен, морално-етичен или просто грешка. Третия вариант не е нещо, което бих разглеждал, защото грешката е действие, което не съвпада по някакъв начин с очакванията ни. Но да погледнем религиозния и морално-етичния. И двете конструкции са чисто абстрактни и подлежащи на промяна.

Греха, като религиозна конструкция, може да бъде смятан за „порок“ или за нещо лошо, само ако религията за която е грях бъде приемана за нещо добро. А религията, няма как да бъде добро. Ако приемам само християнството като отправна точка, трябва да разгледаме това, което се приема за грях в него от самото начало. Още в началото на религията, за грях бива обявено познанието – първородния грях все пак (и изобщо първия човешки грях) е бил консумацията на плода от дървото на познанието и осъзнаването на какво е срам.Първородния грях е познанието на що е добро и що е зло – основното познание за света в който хората живеят. Защото познанието на добро и зло позволява на човек да заеме част от ролята на бога – да съди и да отсъжда, па макар и за самият себе си, що е добро сред божието царство и що е зло, от там грозно. В исляма, пък, всяко действие които противоречи на волята на Аллах бива прието за грешно. Думите и волята на бога, бил той християнския Бог или ислямския Аллах са записани в светите книги (Библия, Коран), а дълго време единствените образовани хора, които са били способни да четат и по-този начин да тълкуват словото, волята и желанието на бога си, по този начин да казват какво е грях или не, са били служителите на тези религии. Което автоматично е поставяло властта в техни ръце.

Религиозният грях е мъглява конструкция, която най-кратко може да бъде описана като действия, мисли и желания, противопоставящи се на доктрината на религиозната общност към която човека принадлежи.

Грехът като морално-етическа конструкция е дори още по-разтеглив, защото морала и етиката на едно общество съставляват постоянно променяща се група от норми, които биват приети или отхвърлени в течение на времето. Обществения морал търпи промени – всяко поколение променя, това което намира за морално. Дори да разгледаме само отношението на обществото към секса, ще видим тази промяна – в древна Елада, човешкото тяло е било издигнато в култ, а с това и отношението към сексуалността е било различно.

Вакханалиите, провеждащи се всяка година са били празници, изпълнени с много алкохол и секс и посветени на култа към тялото. Към желанието да живеем този живот. В някои полиси храмовите служителки, служещи на някои от женските Олимпиици са отдавали почит на своята богиня чрез сексуални актове. Знатни дъщери е трябвало да служат в тези храмове за по година, за да изучат тайните и да бъдат добри съпруги.

Това в през хилядолетията от тогава се променя – религиите се променят от човеко-центристки към богоцентристки, въздигайки фалшив морал, който трябва да загърби „низките“ човешки желания за някаква форма на възвишеност. В днешно време, още сме повлияни от тези норми, за това и моралните ценности са насочени в страни от човешките желания.

Моралът и етиката на обществото в което живеем смятат удоволствието за табу. Хедонизма, като философия бива приравнен на падение, макар, в едно една секуларна социална общност да няма „религиозна“ форма на падение. И все пак – всеки който се стреми към телесното си удоволствие (като това удоволствие по никакъв начин не пречи на индивида или на обществото покрай него) бива заклеймен като греховен. Но морално-естетическия грях е дори по-сложен, защото всяко общество има своите морално неприемливи действия и идеи, пред които обществото си затваря очите, създавайки някаква фалшива структура на по-големи и по-малки грехове.

Пример:

Ако един мъж има много партньорки, на него се гледа с форма на уважение. Ако една жена има много партньори, за нея се използват обидни епитети и хората се съмняват в нейната „чистота“ като човешко същество. Но нима и двамата – и мъжа и жената, не живеят в същото това общество и нима и двамата нямат равни задължения към това общество? Тогава защото морално-етичните им съдници използват двойнствен начин за да мерят „грехът“ им?

Грехът е абстракция. Грехът е вменен страх от свободата да търсим собственото си удоволствие. Дали говорим за религиозен грях или за социално обусловен, няма никакво значение – ако поставяме собственото си удоволствие, над някакви имагинерни социални или религиозни норми, ние извършваме грях. Е аз не вярвам в греха, защото и социални и религиозните норми са приложими, само и единствено ако бъдат приети.

Та … бъдете греховни – само вие и собствения ви морал може да ви каже дали сте грешни!

Ваш,
Lucifer

Един отговор за “Грях”

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.