от Lucifer

6077020797_972f7443b5_zНа скоро се сблъсках с този термин … и ми се стори интересн. Съжалявам, че няма превод на български, но не мисля, че мога адекватно да преведа го преведа …

За какво става дума (този път няма да вадя цитати от WikiPedia) – идеята е да подхождаш към всяка задача, към всяка цел, все едно е игра. И като на игра да ти носи някакво видимо … облагодетелстване. Звучи сложно и объркано, но всъщност не е така.

Идеята е изключително елементарна и съвсем брилянта – всеки от нас обича да играе. Всяко животно има някаква представа за игра. И ние също. Превръщайки всяко нещо, което правим в игра, по някакъв начин облекчава самата идея за него. В модерния свят сме свикнали да мислим за работата като за разменна монета – аз правя нещо и за него ми се плаща. Това е много хубаво, но това натоварва – желанието да получиш повече пари и умората от еднообразието на работния процес се превръщат в стрес, който постепенно ни руши.

Същото се отнася и за учениците, които имат еднообразни задачи. Ставане, учене, прибиране, домашни. Един цикъл въртящ се около еднообразието. Това не е интересно на никого. Човек не е създаден за да има еднообразен живот. Къде остана вдъхновението, желанието да се развиваш …

И точно тук се намесва Gamification-а.

Превърни всичко в игра. До сега не осъзнавах колко просто и полезно нещо е това. Докато не ме сблъскаха с една игра, за която ще пиша някой от следващите дни. Идеята е че всяко действие, което извършваш ти носи някакви точки, с които развиваш персонаж в играта. По този начин стимула е двоен – от една страна си свършил нещо което трябва (например написал съм си поста за днес) от друга играеш игра, в която ти си героят … игра която е преплетена с твоя живот.

Това е подходяща тактика не само за „сериозните“ неща като развитие. Това е интересен метод и на преподаване – всички деца обичат да играят … подяволите – всички хора обичат да играят, децата просто могат да си го позволят повече от нас. И децата не обичат да учат – искат си свободата. А какво става ако обединим двете – ученето със някаква форма на състезателно отборна игра? Игра в която наградите, може да са никакви – може да са просто точки, както в RPG-тата и децата да развиват „героя“ си?

Премахването на „задължителния“ елемент е това, което прави gemification-а прекрасен метод за … ами за всичко. Представете си го така – имам да пиша курсова работа. Написвам я – героя ми получава 5 точки опит … или 50… или 100. Вдига ниво и отключва нова картинка …

Това дори не е задължително да е на компютър – като метод за водене на статистика може да се използва тетрадка с имената на „героите“ и техните истории, измислени от участниците …

И това е само един вариант. Игри се измислят и създават с едно единствено нещо. С един важен и в същия момент неизчерпаем ресурс – желание. А ако играта може да промени самото разбиране за нещата у децата или служителите?

Личното ми мнение е, че ако има образование на бъдещето, това е един точно такъв метод. И не само образование – работа, личностно развитие. Да превърнеш живота си в една безкрайна игра, в която постоянно да се развиваш и да се състезаваш с другите, а не просто работа/учене заради парите/оценките.

Идея, толкова проста и едновременно с това толкова блестяща. За съжаление, рядко се прилага.

А вие как мислите – добре ли е живота да е игра?

Ваш,

Lucifer

Снимка: VFS Digital Design

Един отговор за “Gamification …”

  1. Gamification-а наистина e успешен подход. Направило ми е впечатление, че към момента най-често се прилага в бизнеса, във взаимодействията с клиенти.
    Обикновено клиента има профил/сметка/карта в които събира точки, звездички или някакви други обекти, които по-късно осребрява в предмети или чрез тях получава отстъпки за продукти.
    В маркетинга усилено се опитват да го приложат навсякъде, където е възможно, за да засилят продажбите и това изживяване да изглежда като….. игра.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.